Съединените щати може да се окажат върху огромен вътрешен ресурс от литий, който теоретично е способен да покрие нуждите на страната за стотици години напред. Геоложки анализи на древни скални формации в района на Апалачите разкриват наличието на около 2,3 милиона метрични тона възстановим литий, съобщава Futura-Sciences.
Това откритие идва в критичен момент, тъй като в момента САЩ разчитат на внос за повече от половината от необходимото им количество литий и оперират само с една работеща мина на своя територия. Голямата неизвестна обаче остава въпросът каква част от този ресурс може да бъде добита по икономически изгоден начин и при спазване на екологичните стандарти.
Литият се превърна в стратегически суровинен ресурс от първостепенно значение. Той е основен компонент в производството на батерии за електромобили, системи за съхранение на енергия и почти цялата съвременна електроника. Поради това контролът върху добива и преработката му придобива все по-голямо икономическо и геополитическо тегло.
Към момента Австралия, Чили и Китай са водещите производители, но Китай доминира при рафинирането и последващата обработка на метала. Именно тази концентрация на капацитет в Китай е една от основните причини Вашингтон да класифицира лития като критичен минерал и активно да търси собствени източници за независимост.
Оценката за ресурсите се базира на две мащабни регионални проучвания. В Южните Апалачи, обхващащи главно Северна и Южна Каролина, са идентифицирани около 1,43 млн. метрични тона литиев оксид, което според изчисленията се равнява на близо 201 години от сегашните нива на американския внос. В Северните Апалачи, в Мейн и Ню Хемпшир, са оценени още 900 000 метрични тона, достигайки общ мащаб от около 2,3 млн. тона.
Литият в Апалачите е „заключен“ в едрозърнести магмени скали, известни като пегматити, образувани преди повече от 250 милиона години. В тях ценният метал се съдържа основно в минерала сподумен. Въпреки огромните числа, това не гарантира лесен добив. Пегматитовите находища често са разпръснати на множество по-малки тела, което оскъпява логистиката и инвестициите.
Истинската битка обаче се води и за преработвателните мощности. Дори при успешен добив, САЩ трябва да изградят собствени рафинерии, за да не зависят от китайския капацитет. Американската стратегия включва не само търсене на находища, но и създаване на цялостна верига за доставки, което ще зависи от инвестициите, инфраструктурата и екологичните разрешителни.
Източник: standartnews.com
