Изключително сериозен сигнал за състоянието на руската икономика не дойде от опозиционни кръгове или западни експерти, а от човек, назначен лично от Владимир Путин. Борис Титов, който е специален представител на президента по въпросите на устойчивото развитие и връзките с международни организации, предупреди, че Русия е изправена пред риск от т.нар. „режим на подивяване“, ако почти всички ресурси бъдат насочени към военно-промишления комплекс.
Тези думи прозвучаха на фона на очаквания икономически растеж от едва 0,4% през 2026 г., както и в контекста на засилените сигнали за трудности в секторите, които не са пряко свързани с военните разходи.
Този сигнал е значим и поради личността на Титов, който не е изолиран критик. Той е успешен бизнесмен, дълго време защитаваше интересите на руския бизнес, кандидатираше се за президент през 2018 г., а през 2024 г. бе назначен на сегашния си пост от самия Путин. Публичното му изказване показва, че дискусията за цената на войната вече достига до кръгове, които обикновено избягват открити спорове с икономическата линия на Кремъл.
„Военната и гражданската икономика винаги са съществували в симбиоза. Много технически открития, полезни за обществото, са се появили именно във военно-промишления комплекс. Важното е да се запази балансът“, подчерта Титов в разговор с руското издание РБК.
Според него критичната граница се преминава в момента, в който почти всички икономически ресурси започват да обслужват единствено войната. „Това вече не е икономика, а своего рода „режим на подивяване“, който може да се поддържа само за много кратко време и чиято необходимост трябва да се преценява изключително внимателно“, предупреди той.
Изданието РБК обяснява метафората на Титов с берсерките от скандинавските легенди – воини, които изпадали в състояние на неудържима ярост, сражавали се до край и спирали да усещат болка. Това означава огромна мобилизация на сили за кратък период, но модел, който е почти невъзможно да се поддържа без тежки последствия.
Това предупреждение не е случайно. Русия трансформира икономиката си след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Бюджетът за 2026 г. предвижда около 13 трилиона рубли само за национална отбрана, а общите разходи заедно със силовите и правоохранителните структури достигат 16,8 трилиона рубли. Това представлява близо 38% от всички федерални разходи и около 7% от БВП.
За да финансира тези огромни суми, Москва увеличи данъчната тежест, като повиши основната ставка на ДДС от 20% на 22%, преразпредели собственост и започна да изисква по-голям принос от частния сектор за военните цели. Руските власти дори започнаха да заплашват с санкции фирми, които според тях не защитават достатъчно производствените си мощности от украински дронове.
Тук се появява конфликтът, на който обърна внимание Титов – военните заводи получават огромни поръчки, кадри и средства, докато гражданската икономика страда от скъпи кредити, недостиг на работна ръка и спадащо търсене.
Официалните данни също потвърждават охлаждането. През юли Централната банка на Русия свали прогнозата си за растежа през 2026 г. до интервала между 0% и 1%. Институцията отбеляза влошаване в очакванията на бизнеса и призна, че в някои отрасли производственият капацитет е намалял.
Сбербанк е още по-песимистичен – главният икономист Александър Исаков прогнозира растеж от само 0,4% за тази година. Банката очаква инфлация около 6,5%, докато рублата е отслабнала с около 15% спрямо долара от май насам.
Това е рязко отклонение от периода, в който огромните военни разходи поддържали високото производство и създавали илюзията, че руската икономика е преодоляла санкционния удар. Сега ефектът от този стимул отслабва, а цената на дългата мобилизация става очевидна.
Титов не е единственият от системата, който говори открито. Миналия месец кметът на Москва Сергей Собянин направи предупреждение, което се отдалечава от стандартната оптимистична реторика на властта. „Да унищожиш нормалната икономика означава да унищожиш цялата страна“, заяви Собянин.
Думите му придобиват още по-голяма тежест на фона на изказването на Титов. Ройтерс определя това като предпазлива, но нарастваща съпротива в части от руския политически и икономически елит срещу пълна военна мобилизация.
Чувствителността на темата стана ясна и през август, когато Андрей Клепач, главен икономист на държавната банка за развитие ВЕБ, загуби поста си след като публично обърна внимание на икономическите трудности, породени от войната.
В твърдото крило на руския елит обаче се чуват съвсем други идеи. Привържениците на максималната мобилизация често привеждат като пример преструктурирането на съветската икономика при Сталин през Втората световна война и лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата“.
Това е точно моделът, срещу който Титов предупреждава. Икономиката може да бъде принудена да работи за военни цели за известно време, но тогава гражданското производство, инвестициите и бъдещият растеж неизбежно ще платят сметката.
Особено значимо е, че Титов направи изявлението си точно преди големия Източен икономически форум във Владивосток, в който се очаква да участва и Владимир Путин. Така въпросът за баланса между войната и „нормалната икономика“ бе поставен публично точно преди едно от най-важните икономически събития на Кремъл.
Междувременно дойде и друга лоша новина за Москва. Правителствен проект за икономическа прогноза, видян от Ройтерс, показва, че Русия е понижила очакванията си за добива на петрол през 2026 г. до най-ниското ниво от 2009 г. насам. Прогнозира се добив от около 494,2 млн. тона, или приблизително 9,88 млн. барела дневно.
Причините са комбинация от санкции, ограничения на износа и интензивните украински атаки срещу рафинерии и енергийна инфраструктура. Те вече доведоха до недостиг на горива в някои региони и принудиха правителството да ограничи износа на дизел, бензин и авиационно гориво. Прогнозите за производството до 2029 г. също бяха намалени.
Това засяга един от основните източници на приходи за държавния бюджет и може да затрудни финансирането на едновременно високите военни разходи и функциониращата гражданска икономика.
Политическата обстановка също е напрегната. Русия ще проведе парламентарни избори между 18 и 20 септември. Либералната партия „Яблоко“, която открито настоява за край на войната, няма да участва, след като Върховният съд я отстрани от изборите на 10 август и отхвърли жалбата ѝ седмица по-късно.
Ройтерс съобщава, че проучванията показват растяща умора от войната и повишена подкрепа за мирно уреждане. Паралелно се разпространяват слухове за нова голяма мобилизация след изборите, които Кремъл определя като измислица.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви през август, че Киев разполага с оценки за възможно набиране на още около 300 000 руски военнослужещи след изборите. Москва не е потвърдила подобен план, така че твърдението остава украинска оценка.
Източник: standartnews.com
