Осемдесетгодишната Баба Олга от Скопие живее в дом за възрастни хора вече 5 години. Днес тя ще ни разкаже какво я принудило да стигне дотам.
“ Омъжих се много млада, но по онова време всички момичета се женехме млади, не само аз. Със съпруга ми ни запознаха сватовници. А той ми хареса от пръв поглед – видя ми се добър човек. Животът ни беше скромен, но хубав. От брака си имаме трима сина и една дъщеря: всичките вече на възраст. За съжаление съпругът ми почина преди 7 години. Докато той беше жив, добре живеех и аз.
Господ ми подари четири деца. Много им се радвах, докато растяха и давах душата си за тях. Сега всички са с висше образование. Имат хубава работа и получават добри заплати. Имат семейства, а дъщеря ми се омъжи в чужбина. Със съпруга ми построихме и на тримата си сина отделни къщи.
Трепахме се, отделяхме от залъка си само, за да има за тях. Да се радват на най-доброто.
Със съпруга ми живеехме самички. От време на време децата идваха да ни посетят. Но веднъж мъжът ми се разболя и набързо си отиде от този свят. Останах самичка. Домът ми опустя и нищо вече не беше като преди. Докато той беше болен, аз се грижех за него, но сега за мен нямаше кой да се погрижи…
Децата идваха рядко: веднъж или два пъти в седмицата. А аз вече не можех и до магазина да отида, за да си купя продукти, затова съседите ми пазаруваха. Те бяха по-милостиви към мен, отколкото децата, които родих, отгледах и доведох на правилния път.
С течение на времето ми стана трудно да отида дори до тоалетната.
И ето я моята съдба днес. Да родиш четири деца, да им дадеш всичко и да дойде времето, когато имаш нужда от помощ, а те да ти обърнат гръб и да те оставят в дом за възрастни хора. Вече пет години съм тук. Пет адски години. Получавам храна и медицински грижи, имам с кого да говоря и да дружа. Но си искам моя топъл дом. Моят дом, който построихме със съпруга ми сами, с толкова мъка.
Синовете ми имат свои деца, които също са възрастни. Нито в един момент не им пожелавам нещо лошо, но ще дойде ден, в който и те ще разберат какво е да си сам и изоставен.“
