Курортен комплекс Св. св. Константин и Елена е първият български морски курорт. Той се намира на 8 км североизточно от центъра на Варна. Территорията му се простира на юг до нос „Свети Георги“, на север до нос „Каваклар“, на запад до бул. „Княз Борис I“, екопарк „Варна“ и селище „Манастирски рид“, а на изток е ограничен от Черно море.
Св. св. Константин и Елена е сред курортите с национално значение, определени с Решение № 45 на Министерския съвет от 25 януари 2005 година. По отношение на капацитет и посещаемост той заема четвърто място сред българските морски курорти.
Данните на Националния статистически институт показват, че към 2022 г. комплексът разполага със 7138 легла в 47 обекта за настаняване. Капацитетът му е 1 486 493 легла-денонощия, като броят на реализираните нощувки достига 502 136, а общият брой на пренощувалите е 113 654 души.
Курортът Св. св. Константин и Елена е едно от най-живописните места по нашето Черноморие. Комбинацията от плодородни земи, богата горска растителност и минерални извори е привличала хора още от праисторически времена, за което има и следи от обитаване в местността и нейните околности.
Първите курортисти: През 1899 г. манастирът „Св. Константин“ и свързаното с него стопанство стават собственост на Областния съвет на Варна. Местната управа започва да търси нови пътища за развитие и така през 1907 г. се взема решение района около манастира да се превърне в курорт. Започва се ремонт и разширяване на старите манастирски сгради. Първият „хотел“ става винарското училище, чиито класни стаи са ремонтирани и пригодени за туристи. През 1908 г. пристигат първите летовници, което бележи началото на курорта и на морския туризъм в България.
Създаването на парка: Истинска гордост и красота на новия курорт става новосъздаденият парк, който включва интересни дървесни видове, храсти и красиви цветя, оформени в привлекателни площи. Развитието на тази зелена зона е свързано с чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците „Шьонбур“ и „Белведере“ във Виена, както и със създаването на морската градина във Варна. Най-старото дърво на територията на курорта днес е над 100-годишен полски бряст (Ulmus campestris), който се намира в двора на Международния дом на учените „Жолио Кюри“ и се ползва със статут на защитено дърво.
Детски санаториум: В курорта „Св. Св. Константин и Елена“ е бил разположен най-големият детски санаториум на Балканите. Две имена от историята на Варна са свързани с курорта и допринасят най-много за престижа му още в края на XIX век: професор Параскев Стоянов – основателят на морелечението и калолечението в България, и д-р Александър Недялков – управител на Държавния детски морски санаториум „Царица Елеонора“.
Проф. Стоянов е мечтаел да организира край морето санаториум за деца, застрашени от костно-ставна туберкулоза. Това се случва през 1908 г., когато в курорта започва строежът на сградите на санаториума. Лично царица Елеонора, която през последните години от живота си живее в двореца Евксиноград, участва в изграждането и обзавеждането на заведението не само с морална подкрепа, но и с лични дарения. Лечебното заведение официално отваря врати през 1909 г. и става най-големият детски санаториум на Балканите, приемайки деца от цялата страна. Той се намирал до самия морски бряг сред зеленината на парка.
Основни за лечебното заведение стават принципите на въздушното лечение и закаляване, морелечението и калолечението. След като тук са излекувани хиляди болни деца, а състоянието на стотици е значително подобрено, „Св. св. Константин и Елена“ придобива славата на първата морска климатична станция в България. В наши дни курортът предлага богато разнообразие от лечебни програми, в които се използват всички познати фактори за въздействие на морето и термалните води върху здравето.
През 1924 г. едноетажният хотел в манастира „Св. Константин“ е надстроен с още два етажа. Така триетажната сграда за първи път в историята на българския туризъм участва в Международното туристическо изложение в Прага през 1928 г.
Развитието на курорта и туризма: След направен анализ за интереса на чуждестранни туристи да пребивават по варненското крайбрежие, през 1933 г. са приети регулационният план и правилникът за извънградската курортна зона. В него е заложено местността „Св. Константин“ да се превърне в оживен и светски извънградски курорт с нови луксозни хотели, морско казино, красиви пешеходни алеи по крайбрежието, голяма паркова зона и пространство с почивни станции.
Първите подобни сгради са почивната станция на телеграфо-пощенските работници, Полската почивна станция, строена от общината във Варшава, станциите на Учителската каса, Софийското училищно настоятелство и Чиновническо-застрахователното дружество. За удобство на курортистите отворила врати и сезонна лятна телеграфо-пощенска станция, откъдето летуващите изпращали писма и картички.
През годините развитието на курорта и на туризма като цяло се превръща в държавен въпрос, с основаването през 1947 г. на отрасъла „Стопански туризъм“ в българската икономика. В курорта започва изграждането на нови хотели, ресторанти, сладкарници, битови заведения, барове, спортни съоръжения, тенис кортове, игрища и открити плувни басейни.
В наши дни, в търсене на пълноценна почивка и на благодатна комбинация от море, термални извори и морски климат, хиляди туристи посещават курорта „Св. Св. Константин и Елена“ през цялата година.
Източник: plovdiv24.bg
