Избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) само по себе си не представлява съдебна реформа, а по-скоро възстановяване на нормалното функциониране на институцията. Това заяви бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров в ефира на Би Ти Ви.
Според него заявеният от управляващите процес на промени може да се смята за започнал, но е твърде рано да се говори за негов край или за окончателно преодоляване на зависимостите между политическата и икономическата власт. Той коментира и твърденията, че олигархичните зависимости в страната вече са напълно елиминирани. „Самата либерална демокрация винаги поражда олигархия. Когато се преминат някои червени линии, борбата с тази олигархия става изключително трудна“, подчерта той.
Проф. Киров е на мнение, че олигархията не може да бъде сведена само до две или три конкретни фигури, а е свързана с много по-широк кръг от хора, част от които остават извън публичното внимание. Като пример той посочи случая „Баба Алино“, за който прогнозира, че въпреки обществения интерес няма да се стигне до премахване на незаконните постройки.
По отношение на предстоящия избор на нов ВСС, експертът бе категоричен, че това не трябва да се представя като реформа. „Излъчването на нов състав на Висшия съдебен съвет, при положение че настоящият кара трети мандат, не е съдебна реформа. Просто трябва да се върнем към нормалността“, заяви той. Според него трябва да бъде избран нов състав както от парламентарната, така и от професионалната квота, преди да се премине към избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд.
Професорът сравни продължаващата съдебна реформа с образователната – започнала отдавна, но без ясен хоризонт за приключване. Той подчерта, че зависимостите не са проблем единствено на прокуратурата, а засягат и съда, който също не е изолиран от подобни влияния. Затова промяната трябва да се разглежда като продължителна еволюция, а не като еднократна политическа битка.
Киров добави, че оценката на моралните качества на магистратите остава предизвикателство, тъй като при тях липсва обективен измерител. По отношение на предложението членовете на ВСС от парламентарната квота да се избират със 144 вместо със 160 гласа, той посочи, че политическите договорки са неизбежни, тъй като смисълът на квалифицираните мнозинства е именно в постигането на компромис между различните парламентарни сили.
Източник: dnesplus.bg
