На 29 юни България празнува един от най-значимите летни празници – Петровден, посветен на светите апостоли Петър и Павел. Според народните поверия това е границата между ранното лято и истинския горещ период, моментът, в който слънцето „се обръща“ и започва да грее най-силно. Петровден е празник на светлината, плодородието и духовната памет, обединяващ древни християнски разкази с вековни български обичаи и вярвания.
Светите апостоли Петър и Павел са два от основните стълбове на християнството. Петър, рибарят от Витсаида, е първият ученик на Христос и човекът, на когото са казани думите: „Ти си Петър, и на тази канара ще съградя Моята църква“. Той е символ на непоколебимата вяра, въпреки че е човек, който греши и се изправя – три пъти отрича Христос, но след това посвещава целия си живот на проповедта и мъченичеството.
Павел, роден като Савел, представлява неговата противоположност – образован фарисей и гонител на християните, който преживява чудесно преобразуване по пътя към Дамаск. Неговото прозрение променя хода на историята: от преследвач той се превръща в най-влиятелния проповедник на Христовото учение и автор на посланията, които и до днес служат за основа на християнската теология.
И двамата апостоли са убити в Рим по време на гоненията на император Нерон – Петър е разпнат, а Павел е обезглавен. Църквата ги почита заедно, тъй като те са двата стълба, върху които се основава ранната християнска общност – простият човек на вярата и ученият човек на словото.
Петровден е един от най-старите християнски празници. Още през IV век църквата започва да отбелязва паметта на двамата апостоли на 29 юни – денят, в който според преданията са погребани. В България празникът се слива със земеделския календар и става част от ритъма на селския живот, белязвайки началото на жътвата, узряването на плодовете и прехода към най-горещите летни дни.
В българските вярвания Петровден е денят, в който свети Петър „отключва небето“. Слънцето започва да пече най-силно, за да узрее житото. В много региони празникът се счита за официален старт на жътвата. Хората вярват, че ако денят е ясен и слънчев, годината ще бъде плодородна.
Свети Петър е пазителят на небесните ключове. Той отваря и затваря небето, пуска дъждове, спира бури и пази нивите от градушки. Поради това на Петровден не се върши тежка работа – не се жъне, не се копае и не се извършват полски дейности, за да не се разгневят светците и нивите да не пострадат.
Един от най-древните обичаи е жертването на „петровско пиле“. Коли се младо пиле, пече се и се носи в църква за освещаване, след което се раздава за здраве. Вярва се, че по този начин семейството ще бъде защитено от болести и ще има плодородие през цялата година.
Петровското пиле е символ на светлината и новото начало. То представлява жертва, която се принася с благодарност към светците и с надежда за бъдещо благоденствие.
В някои части на България на Петровден се боядисват червени яйца, подобно на Великден. Те се наричат „петровски яйца“ и се раздават на деца и близки за здраве. Яйцето е символ на живота, на новото начало и на силата, която се ражда от светлината.
Според народните вярвания душите на починалите, които от Велики четвъртък са били „на гости“ на Земята, на Петровден се връщат в небето. Затова се правят помени и се раздават хляб, плодове и яйца. Това е ден на духовната памет и на връзката между живите и мъртвите.
Петровден бележи и узряването на плодовете. Първите ябълки не се ядат преди празника; на много места те се освещават и раздават за здраве. Петровската ябълка е символ на първия плод, на благословиите на лятото и на надеждата за добра реколта.
След Петровден започва най-горещото време от лятото – Петровото пекло. Вярва се, че слънцето „гори като огън“ и не е препоръчително да се стои дълго на открито. Това е периодът, в който природата напълно узрява, а човек трябва да се грижи за здравето си.
На Петровден са забранени тежките физически трудове. Не се жъне, не се копае и не се върши полска дейност. Жените не трябва да перат, да тъкат или да предат. Вярва се, че нарушаването на тези забрани води до нещастия – градушка, буря, болест или злополука.
На Петровден празнуват всички, които носят имената: Петър, Павел, Петя, Пенка, Пенчо, Павлин, Павлета, Камен, Петруна, Патриция, Патрик, Павлина, Павелина, Пепа, Пепи. Това е един от най-големите именни празници през лятото – ден на светлината, плодородието и духовната сила.
Източник: standartnews.com
