Няма никакви основания за тревога в България заради медийните съобщения за предполагаем случай на белодробна чума в Русия. Това категорично заяви епидемиологът доц. д-р Христиана Бацелова в предаването „Тази неделя“ по бТВ, като се позова на последната официална информация от Световната здравна организация (СЗО).
СЗО не потвърждава, че починалата служителка на лаборатория в Иркутск е била заразена с чума, а руските власти отхвърлят версията за какъвто и да е лабораторен инцидент. Причината за смъртта на жената обаче все още остава неизяснена и международните здравни експерти продължават да следят случая с повишено внимание.
„Данните, с които разполагаме, са изключително оскъдни. Повечето от тях бяха базирани на журналистически материали в интернет. Според доклада на СЗО няма никаква причина за притеснение“, посочи доц. Бацелова. Тя подчерта, че наличната информация не дава основание за опасения за здравето на хората в България.
Повод за международния отзвук стана кончината на служителка на противочумния научноизследователски институт в Иркутск, Сибир. Жената е починала на 2 октомври, след като няколко дни по-рано е била приета в болница с тежка пневмония. Първоначално се появиха предположения за белодробна чума, както и съмнения за евентуално заразяване при работа в лабораторията.
В публикувания на 10 октомври доклад на СЗО се посочва, че руските власти са провели над 5500 лабораторни изследвания. Всички контактни лица са били под стриктно медицинско наблюдение, като не са проявили симптоми и не са открити нови случаи на тежка пневмония, свързани с починалата жена. Към момента организацията не е установила доказателства за разпространение на инфекция и не препоръчва ограничения за пътуванията или търговията.
Доц. Бацелова обясни, че чумата и COVID-19 са коренно различни заболявания. Бактерията Yersinia pestis, причинител на чумата, съществува естествено в популации от диви гризачи и бълхи. При ухапване от заразена бълха може да възникне бубонна чума, която при липса на лечение може да прогресира до белодробна форма. За разлика от Средновековието, днес болестта може да бъде лекувана успешно с антибиотици, стига диагнозата да бъде поставена навреме.
След като успокои опасенията около предполагаемата чума, епидемиологът насочи вниманието към друг, много по-реален проблем за българите – липсата на инжекционни противогрипни ваксини в аптеките. „Притеснително е, че вече сме към средата на октомври, а все още няма внос на инжекционни ваксини срещу грип“, заяви тя. Това забавяне затруднява имунизацията на хронично болни и бременни жени, особено на фона на наличието на ваксини в други европейски държави като Гърция и Италия.
Накрая, доц. Бацелова отбеляза и нарастващия интерес към имунизацията срещу респираторно-синцитиалния вирус (RSV). Все повече бременни жени търсят възможност за ваксинация след консултация с акушер-гинеколози, за да осигурят чрез антитела пасивна имунна защита на новородените си срещу тежки респираторни инфекции в първите месеци от живота им.
Източник: standartnews.com
