На 8 септември преди точно 62 години България получи своя национален химн, който продължава да звучи при най-тържествените моменти в живота на държавата. С Указ № 534 на Президиума на Народното събрание през 1964 г. бе утвърден новият национален химн, изграден върху песента „Мила Родино“. Историята му обаче започва много по-рано – през бурната 1885 г., когато един млад българин се завръща от Виена, за да се включи като доброволец на война, и по пътя написва песен за своята родина.
Авторът на произведението е Цветан Радославов – роден в Свищов през 1863 г., той е бил учител, философ, музикант и човек с изключително широки интереси. През есента на 1885 г. той е бил студент във Виена, когато избухва Сръбско-българската война. Вместо да остане в Австрия, младият Радославов взема решение да тръгне към България, за да се включи като доброволец. Именно по време на това пътуване на австрийския кораб „Мария Терезия“ се ражда песента „Горда Стара планина“. Радославов е написал както текста, така и мелодията, като се смята, че музиката е повлияна от хоро, познато в родния му Свищовски край.
В началото песента съдържа образите на Стара планина, Дунав, Тракия и Пирин – в една кратка строфа младият автор успява да събере почти цялата география на българското национално чувство. „Горда Стара планина“ постепенно става популярна. През 1905 г. композиторът Добри Христов я обработва и прави първоначален аранжимент за хор, а по-късно Борис Тричков я превръща в завършена хорова композиция, която вече носи познатото име „Мила Родино“. Самият Радославов обаче не доживява този момент, тъй като умира през 1931 г. – 33 години преди творбата му да бъде избрана за химн.
Преди „Мила Родино“ България вече е сменяла няколко държавни химна. След Освобождението най-силно се утвърждава „Шуми Марица“, която изпълнява тази роля до 1947 г. След политическата промяна идват „Родино наша, здравей“, а от 1951 г. – „България, мила страна на герои“. През 1964 г. властта отново решава да смени химна. По предложение на поета Георги Джагаров, Политбюро на ЦК на БКП обсъжда използването на „Мила Родино“. На 8 септември Президиумът на Народното събрание издава Указ № 534, с който одобрява музиката и текста на новия национален химн.
Изборът не минава без съпротива. Сред участниците в комисията по музиката и текста е големият български композитор Петко Стайнов, който се противопоставя на утвърждаването на песента заради спор около произхода на мелодията и впоследствие е отстранен от комисията. За окончателния вариант са привлечени едни от най-големите имена в тогавашната българска култура: Георги Джагаров и Димитър Методиев преработват текста, а Филип Кутев и Александър Райчев участват в музикалната обработка и оркестрация.
Важно е да се отбележи, че химнът от 1964 г. не звучи точно както го познаваме днес. В духа на времето към патриотичната основа са добавени нови строфи, които възхваляват загиналите за народа, връзката със Съветския съюз и ръководната роля на БКП. Така песента, написана от доброволец през 1885 г. в защита на независимостта, е била облечена в идеологическия език на комунистическата държава. Тъкмо тези добавки по-късно ще се окажат най-уязвимата част от химна.
С падането на комунистическия режим след 1989 г. химнът отново е поставен под въпрос. Във Великото народно събрание се появяват предложения България да се върне към „Шуми Марица“ или да избере „Върви, народе възродени“. „Мила Родино“ обаче оцелява. Идеологическите куплети за Москва и партията отпадат, а остава онази част, която води началото си от Цветан Радославов. На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема новата Конституция, която официално утвърждава „Мила Родино“ за национален химн на Република България.
Това е един от най-любопитните обрати в историята – песента, превърната в държавен символ от комунистическата власт, не изчезва с режима. България просто маха политическите добавки и се връща към старото патриотично ядро. Така днешният химн свързва няколко различни Българии – младата държава от 1885 г., социалистическата република от 1964 г. и демократичната република след 1991 г. Всичко започва с един 22-годишен българин, който пише песен за планината, Дунав, Тракия и Пирин. На 8 септември 2026 г. „Мила Родино“ вече отбелязва 62 години като национален символ на България.
Източник: standartnews.com
