На 91 години Мара Чапанова продължава да прави това, което обича най-много – да играе пред публика. Въпреки напредналата си възраст, легендарната актриса не планира да се оттегля от сцената и признава, че именно работата и постоянният контакт с хората са нещата, които я поддържат млада духом.
Тази година тя бе удостоена с престижното отличие „Златен век“ по случай 24 май – заслужено признание за десетилетията, посветени на българския театър и културното наследство.
„Искам винаги да имам контакт с хората. Не мога да си кажа „Стига!“ и да спра да играя. Чувствам се страшно млада. Понякога съм с бастунче, но още играя бабата в „Житената питка“ на сцената на театър „Възраждане“. По-рано играех момичето, сега бабата, но това крепи хъса и ти дава сили“, споделя актрисата.
Мара Чапанова мечтае за сцената още от малка. Тя се увлича по пеенето, балета, рисуването и литературата, без тогава да подозира, че един ден ще се превърне в една от най-значимите фигури на българския детски театър. Детството ѝ обаче е белязано от тежки изпитания. Тя никога не забравя ужасите на Втората световна война и опустошителните бомбардировки над София.
„Бягахме пеша до Княжево с бебето ми братче на ръце. Помня страха и до днес. Войната е най-страшното нещо, което може да се случи на човек“, разказва тя. След войната съдбата я отвежда в Радио София, където работи заедно с най-големите имена в българската култура. Сред хората, оставили най-силен отпечатък върху нея, са Валери Петров, Ангел Вълчанов и Леда Милева. „Леда Милева ме научи на първите уроци по литература. Тя беше не само мой учител, но и приятел“, спомня си актрисата.
Творческият път на Мара Чапанова продължава повече от седем десетилетия. През това време тя влиза в десетки различни образи – от деца и баби до приказни герои и животни. „Била съм всичко – мишка, зайче, пожарникар с мустаци. Това е богатството на актьорската професия“, казва с усмивка тя. Голямата ѝ любов обаче винаги остават детските спектакли. „Да играеш пред деца е висш пилотаж. Там не можеш да се преструваш. Децата усещат всичко. Те са най-чистите и истински същества на света“, убедена е Чапанова.
Според актрисата тайната на дълголетието е човек никога да не губи любопитството си към живота и желанието да общува. „Общуването с хората е най-хубавото нещо. Във всеки човек има нещо добро. Ако го откриеш, животът става много по-красив“, споделя тя. Тя не спира да пише книги, да участва в постановки и да се среща с публиката, вярвайки, че паметта за хората и историите им трябва да бъде съхранявана.
Подобен пример за активен живот дава и д-р Кирил Апостолов от Петрич. На 90 години той продължава всеки ден да пътува до кабинета си в село Скрът, където преглежда пациентите си. „65 години съм лекар и още не ми е омръзнало. Работата ме държи жив и ми дава сили“, признава медикът. Историите на Мара Чапанова и д-р Апостолов доказват, че възрастта е просто число, когато човек има цел, любима професия и желание да бъде полезен на околните.
Източник: zajenata.bg
