„Добре съм, но съм малко изнервен. Много задачи, много ангажименти.“ Така учтиво отклонява поканата за интервю Камен Воденичаров, който на 13 май отпразнува своя 60-и рожден ден. Въпреки че споделя, че годините вече се усещат, шоуменът остава едно от най-активните лица в телевизионния ефир. Независимо дали е на сцената, в студиото или зад микрофона, той винаги излъчва класа и истинско добро настроение.
Малцина знаят, че неговата фамилия е пряко свързана с професията на предците му. Родът на баща му е от Ловеч, където дядо му е притежал воденица, което и дава началото на фамилията Воденичаров. Старецът е владеел всички духови инструменти, а бащата и чичото на Камен са били професионални музиканти. Баща му, Борис Воденичаров, е бил композитор и основател на телевизионната редакция „Народно творчество“ в БНТ, оставяйки след себе си огромно наследство за развитието на медията.
От страна на майка му родът е от Кюстендил. Неговите баба и дядо са били сред първите стоматолози, които са изучавали зъболечението в Истанбул.
Дядото му, който е бил депутат в Народното събрание от групата на Никола Петков, е бил изпратен в лагер, а майка и баба му са били изселени от родния им Кюстендил. Поради тези събития, от ранно детство Камен е бил плашен не с Торбалан, а с думата „политика“.
Шоуменът се шегува, че преди да открие пътя към изкуството, неговата мечта е била да бъде шофьор на боклукчийска кола. След едно посещение в куклен театър обаче той променя поглед и започва да разиграва забавни сценки пред децата в квартала си.
Първите му стъпки към театралната сцена са в Двореца на пионерите, където посещава школата на Николай Априлов.
„Непрекъснато правех някакви щуротии, сценки, детски партита за съучениците си… След това в 7-а гимназия имахме нещо като театрална трупа“, спомня си той, връщайки се в миналото.
Пътят към НАТФИЗ не е бил лесен и той влиза там от втори опит. Първоначалното му отхвърляне е било преживяно почти трагично. За разлика от това, когато преди казармата го остригали на гола глава, той е бил направо разстроен.
Войнишката си служба Камен изкарва в Русе, в Школа за санитарни инструктори. За съжаление, по време на службата му е настъпила една от най-тежките зими, за които се разказват легенди и до днес.
„Тогава Дунав замръзна. Ама буквално замръзна, ей така за една нощ. Поделението ни беше до реката. Сигурно температурата е била минус 15, минус 20 градуса, не знам точно. Излизаш от бараката и вече си в прегръдката на бялата смърт. И тогава го чух как замръзна, беше нечовешки звук“, спомня си Камен.
След завършването на войниклъка той отново кандидатства в НАТФИЗ и този път е приет в специалността куклено актьорско майсторство в класа на проф. Николина Георгиева.
Именно там се запознава с Тончо Токмакчиев, Зуека и още много колеги, с които в периода 1989–1990 г. участва в създаването на „Независимите български студентски дружества“.
Истинският му скок към популярността идва с легендарното студентско предаване „Ку-Ку“. Заедно със Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев, Любен Дилов-син, Петър Курумбашев, Васил Василев-Зуека, Август Попов и Влади Въргала те полагат основите на модерната телевизионна сатира в България.
БНТ излъчва първия епизод на „Ку-Ку“ на 7 януари, само два месеца и половина след падането на Берлинската стена. В този период Европа е разтърсена от граждански вълнения, а в България все още са на власт комунистическият министър-председател и президент, който е обявил пред хиляди хора, че е „най-добре танковете да дойдат“.
Предаването отразява вибрациите на промените, като използва потресаващи кадри от площад „Тянанмън“ в Пекин, където един младеж сам препречва пътя на танк.
Основната тема тогава е: „Бихте ли спрели танк?“. Това е начинът, по който студентите избират да се противопоставят на танковете.
В историята на големите телевизионни гафове остава и т.нар. „атомно Ку-Ку“, излъчено на 22 декември 1991 г. В ефира е имитирана авария в АЕЦ „Козлодуй“ с всичките ѝ последствия, с цел да се покаже колко неподготвени са институциите и обществото за подобно събитие.
Резултатът е десетки хиляди изплашени зрители, което води до съдебен процес срещу екипа.
„Имахме десетина години, в които си правехме каквото си искахме и тествахме най-различни щуротии. Някои забавни, други не чак толкова, но пък с пълни шепи гребяхме и плувахме от 90-те години“, спомня си Камен.
След това следва „Каналето“, а две години по-късно екипът се разделя и всеки тръгва по свой път.
Воденичаров споделя, че ако можеше да върне времето, би убедил колегите си да не се разделят. Това остава голяма болка за него, но същевременно признава, че това разделяне роди „Шоуто на Слави“ и телевизия ММ – медия, която оформи музикалния вкус на цяло едно поколение българи.
Той оставя следа и в други роли – като продуцент, сценарист, режисьор, певец и водещ. Зрителите го помнят от „Сървайвър БГ“, „В неделя с…“ и „Шоуто на Канала“, където освен като режисьор, той се снима и в скечове. Неговите образи на хамалите остават незабравими и до днес.
През последните години шоуменът отново е изключително активен. От есента на 2024 г. той е водещ на популярното куиз предаване „Последният печели“ по БНТ, където наследява Орлин Горанов.
Самият Воденичаров признава, че БНТ е неговата „голяма любов“ и мястото, откъдето е започнал професионалния си път.
Говори се, че през 90-те години той е бил силно влюбен в моделката Елина Кешишева. Заради нея Воденичаров е обикалял цяла България, само за да стигне до родния ѝ Бургас и да я види.
Той прави това дори в разгара на протестите срещу Жан Виденов. На 10 януари 1997 г. двамата тръгват към морския град, но са спрени от демонстранти, които са преградили изходите от София. По това време Воденичаров е един от най-известните шоумени и успява да премине през останалите барикади в Пловдив и при Сливен, докато стигне до Бургас.
Преди години Елина повдигна завесата над връзката им, но това беше по-скоро жест на благодарност, отколкото разкриване на пикантности.
Двамата се запознават, докато тя учи журналистика и работи във вестник „Ку-Ку“, като се включва и в студентските протести, което засилва приятелството им.
През 1997 г. френска модна агенция я кани да бъде модел.
„Трябваше да ми изпратят билет, за да замина. А днес, а утре да ми изпратят, няма и няма. Тогава Камен ми купи билета и каза: „Тръгвай!“. Той не само символично, но и на практика ми промени пътя. Нищо не е искал в замяна. Този жест до ден-днес високо ценя“, споделя откровено Кешишева.
Каква е истината за връзката им, те си знаят, но шоуменът чистосърдечно признава, че една от мечтите, които не е успял да сбъдне, е да има свои деца. И това е нещото, което го мъчи най-много.
Източник: hotarena.net
