Българският хляб остава една от най-стабилните и достъпни храни в страната въпреки високите разходи за ток, труд, горива и логистика. Това заяви пред БНР председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева, която защити позицията, че цената на хляба е пазарна, но не се променя хаотично всяка седмица като много други продукти.
Тя обвърза темата с очакваната силна зърнена реколта, с националната продоволствена сигурност и с нуждата държавата да чува експертите от производството. По актуални данни, цитирани от БНР, през 2026 г. се очаква реколта от пшеница между 6,5 и 6,8 млн. тона, въпреки че площите са с около 2 млн. декара по-малко спрямо предходни години.
Кукушева подчерта, че според зърнопроизводителите очакваната реколта е с изключително добро качество, а есенниците не са били в толкова добро състояние от години. Тя изрази надежда земеделците да успеят да приберат реколтата на България, защото зърното е основа не само за пазара, а и за сигурността на хората. „Зърното прави хората сигурни и богати, когато говорим за изхранване на населението на страната, особено във военните времена, в които живеем“, заяви Кукушева.
Кукушева беше категорична, че българският хляб е най-евтиният в Европейския съюз като стойност спрямо качеството, особено когато се говори за масовия хляб – бял, типов и „Добруджа“. По думите й именно тези видове са хлябът на близо две трети от населението. Тя припомни, че в България вече има над 78 вида хляб с различни цени, но общественият разговор почти винаги е за масовия хляб. Според нея той остава качествен, здравословен и конкурентен.
Пред БНР Кукушева посочи, че близо 40% от стойността на всяко хлебно и сладкарско изделие е цена на човешкия труд. Заплатите, нощният труд, доставките, горивата, машините и електроенергията са част от всяка цена. Кукушева напомни, че електроенергията за бизнеса в България е сред най-високите в Европа, а това пряко се отразява на производителите, които работят всекидневно.
Кукушева предупреди, че поетите от производителите разходи за труд и горива водят до декапитализация на бизнеса, но и до още един опасен ефект – разрастване на сивата икономика. Затова тя призова контролните органи да бъдат безпощадни. По отношение на еврото, тя бе категорична, че хлебопроизводителите спазват закона стриктно, което е важен сигнал за стабилност и предвидимост.
В заключение Кукушева коментира нуждата от прозрачност и диалог с държавата, подчертавайки, че браншовите организации не търсят привилегии, а възможност да предоставят експертиза. Истинският спор е кой носи отговорността за хляба, но в крайна сметка силната позиция е в защита на потребителя – хлябът трябва да остане евтин и качествен, но това е възможно само при честни правила и реален контрол.
Източник: standartnews.com
