От този четвъртък, та чак до почивните дни през ще има лязко повишение на температурите в страната – до 38-39 градуса на отделни места. Предстои ни седмица и период в страната, през който температурите ще се повишат бързо и от ден на ден все на по-малко места ще има валежи, но те ще са отново с локален характер.
Това казва в интервю за БТА главен асистент д-р Анастасия Стойчева, ръководител на Отдел “Метеорологични прогнози” в Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/.
Тя съобщи, че след днес и по българското Черноморие ще стане много топло, ще е с температури над 30 градуса, като те ще са съчетани с високата влажност.
Но и днес, на места в страната, главно в Източна България и в планините, ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. По-съществени количества валежи се очакват отново в Североизточна България и след това – от четвъртък нататък, с температури от 33 до 38 градуса, а в петък – между 34 и 39 градуса, вероятността за валежи ще е много малка, прогнозира Стойчева.
Според нея, в цялата страна ще е сухо в този период – почти до края на седмицата, като в самия край се очаква от север да приближи ново атмосферно смущение – една плитка барична долина, която ще нормализира температурите.
Ако за предстоящите два-три дни температурите станат по-високи от обичайните за юни и времето ще е горещо, то с това понижение на температурите към неделя и понеделник, те ще са нормални за края на юни. В повечето райони ще са между 31 и 36 градуса или между 30 и 35 градуса.
“С това понижение на температурите ще има и краткотрайни следобедни валежи, които ще са придружени отново с гръмотевици. Много голяма е вероятността отново пак да има и градушки, но това са метеорологични явления, които са обект на по-близките прогнози”, обяснява Анастасия Стойчева.
Тя казва, че след този по-горещ период, който ни очаква и ще е първият с по-високи температури за това лято, ще има краткотрайно понижение на температурите. Това ще са обаче нормалните температури за края на юни и за началото на юли.
ПО МОРЕТО ТОВА ЛЯТО НЯМА ДА ИМА ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИ С ВАЛЕЖИ
Лятото засега не дава индикации да е различно от обичайното лято в нашата страна, казва още Анастасия Стойчева, попитана какво ще бъде то – сухо и топло, или хладно и дъждовно, каквато беше пролетта.
Според сезонната прогноза на НИМХ, лятото у нас ще е с температури, близки до нормалните, или по-високи.
“Бихме очаквали да има периоди с температури, които са по-високи от климатичните норми и със сезонни количества валежи, близки до нормалните или по-малки. Това означава, че се очаква да има и сухо време през лятото, защото е обичайно, когато очакваме температурите да са около и малко над нормите, валежите да са около и малко под нормите. Но това не означава, че някъде няма да има повече валежи, обикновено това е в районите на Западна и Централна България, главно в планинските райони, докато на изток е по-сухо.
И юли, и август са подходящи за лятна почивка по българското Черноморие, каза Анастасия Стойчева. Тя обясни, че Черноморието ни е с бризова циркулация и тя “размива” атмосферните фронтове, които идват от запад и северозапад, и дават валежи в Западната и Централната част на страната. На морето през това лято няма да има продължителни периоди, през които да има валежи всеки ден и температурите да са ниски. Когато и да превали там, то е за кратко”, допълва синоптикът.
НАЙ-ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА ПРЕЗ ЛЯТОТО У НАС Е ОТ САДОВО ПРЕЗ 1916 г. – 45,2°C
Най-високите летни температури, измерени в България, се наричат абсолютни екстремни температури и това означава, че са най-високите температури за съответния месец от всички метеорологични станции в наблюдателната мрежа на НИМХ.
За юни най-високата температура е 43 градуса и е измерена в Раднево на 26 юни 2007 г., като това е абсолютният екстремум за юни у нас. Този месец юни не очакваме такива високи температури, съобщава Атастасия Стойчева и обобщава, че като цяло, най-високите температури у нас са през юли, когато са т.нар. горещници – в последните три дни на юли. И в София, най-високата температура е през юли, като тя е измерена на 5 юли 2000 г. – била е 40,2 градуса.
Абсолютният екстремум – най-високата лятна температура в България, е 45,2 градуса и е измерена в Садово през 1916 г. Това е най-високата температура у нас, откакто има метеорологични изследвания преди повече от 130 години, информира ръководителят на Отдел “Метеорологични прогнози” в НИМХ.
НАСТЪПИХА ЛИ КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ?
На въпрос дали проливните валежи преди дни, при които на дадено място пада количество дъжд като месечната норма, хладната и влажна пролет, гръмотевичните бури и градушките, означават, че са настъпили климатични промени у нас и няма ясно разграничени четири сезона, Анастасия Стойчева отговаря, че това категорично не е вярно.
“Ще си имаме четири сезона и в умерения климатичен пояс тези сезони са с различен характер. Има години, в които пролетта е влажна и по-хладна, и години, в които е точно обратното”, обяснява синоптикът.
Тя припомня, че 1901 г., 1924 г., 1932 г., 1940 г. и 1955 г. са били години, в които много е валяло през юни. В по-голямата част от нашата страна юни е един от най-дъждовните месеци. През юни у нас обикновено вали от седем до десет дни, дори и в тези години, когато няма ясно изразен такъв хладен и дъждовен характер на пролетта. Юни е месец, през който трябва да вали, защото после настъпва климатично засушаване и ако е нямало достатъчно валежи през юни, след това настъпва суша. В планините един път на десет години през юни вали и сняг, както това стана през миналата седмица у нас, отбелязва Стойчева.
Максимумът на валежите през юни у нас е отчетен на Петрохан през 1901 г. – 373 литра на квадратен метър. Това е доста значително количество валеж, като климатичната норма за планината е от 90 до 140 литра на квадратен метър, коментира синоптикът.
“Промяната в климата е част от характеристиките на климата. Това не е странно и необичайно, но обществото ни вече е чувствително за всичко, както и за промените, свързани с времето”, заключава тя.
