Госпожо Председател,
Чух, че ако не ни харесва вашия ББ, искате да ходим пеша.
Пеша, по неговото метро, встрани от неговите магистрали…
Госпожо, Вие сте идиот!
Самозабравил се човек с диагноза.
Искаме от Вас да си махнете задника от стола, на който седите в Партийния дом.
Аз го платих.
Ремонта на покрива – също.
Знам още няколко данъкоплатеца, които платиха за него.
След като станете от стола, бъдете любезна да върнете служебния Мерцедес – него го плати Иван, мой приятел.
Охраната, която пази вашия задник я плати една медицинска сестра.
Ремонта на колата след вашата закачлива катастрофа я плати съседът ми, а прическите ви ги плаща един миньор.
Заплатата ви, госпожо, я плащат в една будка за вестници, помага им близката баничарница…
Онова, които не сме ви платили ние е часовника ви – него си го взехте от един бизнесмен, който ви мрази.
Безплатен е само прякорът ви!“
М. Карбовски
