Имало е време, когато България е определяла съдбата на Балканите. Когато владетелите на съседните държави търсели съюза на българския цар, чуждестранните търговци получавали привилегии да преминават свободно през земите му, а византийските хронисти трябвало да признаят, че на север от Константинопол се е издигнала сила, с която никой не можел да не се съобразява.
Това е времето на Иван Асен II – владетелят, който превръща възстановената след византийското владичество България в най-влиятелната държава в Югоизточна Европа. Той не е бил само победител на бойното поле. Бил е дипломат, стратег, държавник и строител. Умеел да печели с меч, но и да задържа спечеленото с договори, бракове, търговия и разумно управление.
При него България достига до три морета – Черно, Егейско и Адриатическо. А победата му при Клокотница през 1230 г. остава една от най-големите военни и политически победи в средновековната ни история.
Иван Асен II е син на цар Иван Асен I – един от братята, които поставят началото на възстановената българска държава след въстанието от 1185 г. Но пътят му към престола съвсем не е предначертан. След смъртта на цар Калоян през 1207 г. властта преминава към Борил. Новият владетел трябва да се справя с вътрешни противници и претенденти за короната. Сред тях са и синовете на Иван Асен I – Иван и Александър. Те напускат България и търсят убежище извън нейните граници.
Иван Асен прекарва години в изгнание. Но не се отказва от наследството си. През 1218 г. се завръща начело на подкрепящи го военни сили, сред които има и руски наемници. Насочва се към Търново и след продължителна обсада или преговори, според различните исторически реконструкции, успява да влезе в столицата. Борил е свален, а Иван Асен заема престола. Така започва едно от най-забележителните управления в българската история. Новият цар наследява държава, която трябва да възстанови авторитета си след вътрешни междуособици и тежки външнополитически изпитания. Но той притежава нещо, което го отличава от мнозина владетели – способността да превръща всяка възможност в политическо предимство.
Иван Асен II разбира, че силата на една държава не се измерва единствено с броя на войниците. Затова още в началото на управлението си изгражда мрежа от съюзи, които гарантират сигурността на България и разширяват влиянието ѝ. Династичните бракове са важна част от тази политика. Съпругата му Анна-Мария е дъщеря на унгарския крал Андраш II. Този съюз има значение за отношенията с Унгария и за позициите на България в северозападната част на Балканите. Владетелят поддържа отношения и със съседните балкански държави, като използва както военната сила, така и роднинските връзки. Бракът на дъщеря му Елена с бъдещия никейски император Теодор II Ласкарис по-късно става част от голямата дипломатическа игра около Константинопол и наследството на Византийската империя. Иван Асен II не търси война на всяка цена. Когато може да постигне целите си с договор, предпочита договора. Но когато някой нарушава мира и заплашва българските земи, отговорът му е решителен.
Най-големият триумф на Иван Асен II настъпва на 9 март 1230 г. край река Клокотница, близо до днешния град Хасково. Срещу България се изправя армията на Теодор Комнин – владетел на Епирската държава и Солунската империя, който се стреми да разшири властта си и да наложи претенциите си върху византийското наследство. Между него и българския цар има мирен договор. Теодор обаче го нарушава и нахлува в българските земи. Иван Асен II излиза срещу нашественика. Според преданието той носи със себе си копие, на което е набучен самият договор – знак, че противникът е нарушил дадената дума. Независимо от художествената сила на този образ, същността на конфликла е потвърдена от историческите извори: Теодор Комнин нарушава мира и предприема поход срещу България.
Сражението завършва с пълна победа за българите. Византийската войска е разгромена, а самият Теодор Комнин попада в плен заедно със своите приближени и голяма част от военния елит. Победата има огромни последици. България разширява властта си върху обширни територии в Тракия и Македония, а влиянието ѝ достига до Адриатическото крайбрежие. Солунската държава е силно отслабена, а Иван Асен II се превръща в най-могъщия владетел в Югоизточна Европа. Особено впечатляващо е поведението му след победата. Вместо да превърне разгрома в повод за безогледно отмъщение, той проявява политическа пресметливост. Налага властта си над завладените области, но на много места не подлага местните управници и населението на унищожителни репресии. Така царят превръща военния успех в трайно политическо предимство.
За победата при Клокотница Иван Асен II оставя свидетелство, което и днес може да бъде прочетено във Велико Търново – върху една от колоните в църквата „Св. Четиридесет мъченици“. Това не е просто надпис. Това е послание към поколенията, написано от самия владетел. В него царят разказва как през дванадесетата година от управлението си излиза на война срещу ромеите, разбива гръцката войска и пленява Теодор Комнин заедно с неговите боляри. След това изброява земите, които попадат под неговата власт – от Одрин до Драч, гръцките, албанските и сръбските области. Надписът е особено ценен, защото показва как самият Иван Асен II представя мащаба на своята победа и на държавата си. В него владетелят се нарича „цар и самодържец на българите“ – титла, която подчертава самостоятелността и претенцията му за върховна власт. Тъкмо тук се крие голямата разлика между обикновения военен триумф и историческото величие. Иван Асен II не просто побеждава една армия. Той променя политическата карта на Балканите.
След Клокотница българската държава достига най-големия си териториален обхват през Второто българско царство. Властта на Иван Асен II се простира върху земи в днешна България, Северна Македония, части от Албания, Сърбия и Тракия. Българското влияние достига до Адриатическото крайбрежие, а на юг – до Егейския свят. На изток държавата има излаз на Черно море. Така се оформя онова пространство, което по-късно ще бъде описвано като България на три морета. Тази география има не само символично значение. Тя осигурява контрол върху важни сухопътни пътища, търговски маршрути и проходи, свързващи Централна Европа, Дунавския регион, Адриатика и Егейския басейн. Търново се превръща в столица на държава, чиито владетелски решения имат значение далеч извън собствените ѝ граници. България вече не е просто участник в балканската политика. Тя е един от нейните главни двигатели.
Величието на Иван Асен II не се изчерпва с териториалните придобивки. Той разбира, че една силна държава трябва да има развита икономика, сигурни търговски пътища и собствено финансово лице. При неговото управление България започва да сече пълноценни златни монети – забележителен факт за средновековната ни история. Върху известната златна монета на царя са изобразени Христос и свети Димитър, който го коронясва. Образът носи ясно политическо послание: властта на българския владетел е представена като легитимна и подкрепена от Бога. Развитието на търговията също получава силен тласък. През 1230 г. Иван Асен II издава грамота за търговците от Дубровник. С нея им гарантира правото да пътуват и да търгуват свободно из земите под неговата власт, без да бъдат произволно спирани и ограбвани. Това е изключително важен документ – най-старият запазен български търговски акт от този тип. В него са изброени градове и области, през които дубровнишките търговци могат да преминават – от Видин, Белград и Браничево до Търново, Преслав, Одрин, Скопие, Прилеп и Солун. Самият факт, че чуждестранни търговци получават подобни гаранции, показва колко голямо значение има България за международния обмен.
Източник: standartnews.com
