Исландия отново насочва поглед към Европейския съюз. Днес около 400 000 жители на северната островна нация гласуват на референдум, който трябва да определи дали Рейкявик ще възобнови преговорите за присъединяване към ЕС, прекъснати преди повече от десетилетие. Важно е да се отбележи, че този вот не представлява окончателно решение за членство, а по-скоро дава мандат на правителството да започне преговори за конкретни условия. След като параметрите бъдат изяснени, исландците ще имат последната дума. Гласуването се провежда в контекст, белязан от войната в Украйна, напрежението около Гренландия и икономическата несигурност, което кара мнозина да преосмислят геополитическата роля на страната си.
Въпросът, поставен пред избирателите, е недвусмислен: „Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?“. Премиерът Криструн Фростадотир подчертава, че „да“ на референдума не означава автоматично членство. Това е врата към възможности, а не финално споразумение, обясни тя пред Франс прес. Целта е първо да се разбере какви са реалните условия, които могат да бъдат договорени с Брюксел, и едва след това гражданите да решат дали да приемат финалния договор. При успех на привържениците на интеграцията, преговорите могат да стартират към края на 2026 г. и да продължат между 18 и 24 месеца, след което ще бъде необходим нов референдум и ратификация от страните членки на ЕС.
Днешният дебат се различава значително от този през 2009 г., когато Исландия подаде молба за членство след тежката финансова криза. След спирането на преговорите през 2013 г. от евроскептично правителство, светът се промени. Руската агресия в Украйна и интересите на САЩ към Гренландия разтревожиха исландското общество, което няма собствена армия и разчита на НАТО. Професорът от университета „Бифрост“ Ейрикур Бергман посочва, че именно несигурността около Гренландия е накарала много граждани да потърсят по-голяма сигурност чрез по-тясно сътрудничество с Европа.
В действителност, Исландия вече е тясно интегрирана в ЕС чрез Европейското икономическо пространство, единния пазар и Шенгенското споразумение. Страната прилага много от правилата на съюза, но няма право на глас при тяхното създаване. Поддръжниците на членството смятат, че пълноправната интеграция би дала на Рейкявик място на масата за вземане на решения, както и възможност за приемане на еврото. Икономическите аргументи също тежат, тъй като нестабилната исландска крона и високите лихви по кредитите карат много домакинства и бизнеси да търсят по-голяма предвидимост чрез общата европейска валута.
Най-голямата пречка остава риболовът, който е гръбнакът на исландската икономика и национална идентичност. Рибните продукти съставляват 40% от износа на страната, а контролът върху водите е въпрос на суверенитет. Министърката Торгердур Катрин Гунарсдотир, макар и подкрепяща ЕС, е категорична, че контролът върху риболовните дейности трябва да остане изцяло в ръцете на Исландия. Това е една от най-сложните теми, която вероятно ще бъде „червена линия“ в евентуални бъдещи преговори.
Обществото е дълбоко разделено, като проучванията на „Галъп“ показват минимална разлика между двата лагера. За Европейския съюз евентуалното завръщане на Исландия на масата за преговори би било стратегически успех, укрепващ присъствието му в Арктика и Северен Атлантик. Днешният вот е само първата стъпка – ако мнозинството гласува „да“, предстои дълъг и сложен процес, чийто край ще бъде поставен отново от исландските граждани.
Източник: standartnews.com
