Публикация в авторитетното британско издание „Файненшъл Таймс“ предизвика истинска политическа буря у нас и събуди сериозни опасения сред българските граждани относно ескалацията на напрежението в Иран. Според източници, близки до режима в Техеран, иранските власти обмислят нанасянето на удари по американски военни обекти в Европа, ако Доналд Тръмп реши да задълбочи конфликта.
В материала се посочва, че иранските сили са анализирали възможности за атаки срещу цели в Югоизточна Европа, включително България. Споменава се и Кипър, където през март бе извършена атака с дрон срещу британска военновъздушна база. Въпреки условния характер на информацията, властта у нас реагира светкавично. Вътрешният министър увери, че в авиобаза „Безмер“ са предприети всички необходими мерки за сигурност, а министърът на отбраната Димитър Стоянов бе категоричен: „Няма пряка заплаха за националната сигурност на България“.
Стоянов подчерта, че информацията, с която разполагат българските служби, е съществено различна от изнесеното в чуждестранното издание. Позицията му бе подкрепена и от НАТО, откъдето заявиха готовност да защитят всеки свой член. Въпреки тези уверения, страхът сред обществото бе умело използван от опозицията за постигане на тяснопартийни интереси.
От ГЕРБ настояха за незабавна реакция, обвинявайки правителството в самоуспокоение, докато лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов използва случая, за да критикува суверенитета на страната. Най-остри бяха нападките от страна на Асен Василев, който обвини кабинета, че е вкарал България във война. Подобен сценарий напомня на събитията от септември 2025 г., когато твърдения за руски хибридни атаки срещу самолета на Урсула фон дер Лайън предизвикаха политическо напрежение, което впоследствие се оказа базирано на рутинни смущения.
Настоящата ситуация показва как геополитическите страхове се превръщат в инструмент за вътрешнополитическа борба. Докато опозицията се опитва да използва темата за „американските самолети“ и връзките с Москва, за да разклати кабинета преди предстоящия бюджет и президентския вот, става ясно, че истинската цел е мобилизация на недоволството. Липсата на силни кандидати и спадащият рейтинг на определени политически сили ги принуждават да търсят дестабилизация, палейки фитила на общественото напрежение отвътре и чрез чуждестранни медийни публикации.
Източник: standartnews.com
