Бюджет 2027 залага обедняване, ръст на данъците и намаляване на инвестициите в момент на световна криза и шоково увеличение на цената на енергоизточниците, торовете и вносните суровини, коментира лидерът на ПП.
Днес ще погледна към цялостната конструкция на бюджет 2027. В следващите издания ще дискутирам в детайли всяка една от темите, пише лидерът на ПП Асен Василев във Фейсбук. Публикуваме цялостната позиция по конструкцията на бюджета, публикувана на Фейсбук страницата на Василев:
1. Първо трябва да отчетем доброто в бюджет 2027. Явно управляващите са се вслушали в нашите критики и предложения за бюджет 2026 и в бюджет 2027 увеличението на задълженията (максимален осигурителен доход, минимален осигурителен доход и т.н.) върви с увеличение на правата: увеличени са голяма част от социалните плащания, от юли 2027 г. се увеличава максималната пенсия, увеличени са минималните и максималните обезщетения за безработица и най-вече данъчните облекчения за работещи родители.
Имам чувството, че това е поставено като задача от премиера на някого, който го е направил проформа и с огромно нежелание, и във всяка добра мярка е сложил лъжичка катран (като например увеличението на ваучерите за храна, но и слагането на данък върху увеличената стойност). Така някои увеличения могат да бъдат приети от хората като липса на адекватно отношение (например увеличението на ученическите стипендии с 4 евро на месец или увеличението на детските с 4,43 евро на месец). В отделно издание на “Перо по перо” ще вляза в детайли какви бяха нашите предложения в бюджет 2026 и каква философия стоеше зад тях. Дотук с добрите новини. Сега започват лошите.
2. По-висока инфлация. В мотивите към новия бюджет правителството признава, че критиките, че заложената в бюджет 2026 инфлация не отчита войната в Иран, са били верни. Само два месеца след приемането на бюджет 2026 самото Министерство на финансите прогнозира, че за 2026 г. дефлаторът (инфлацията, свързана с всички компоненти на БВП) ще бъде 9,1%, а не прогнозираните през август 5,2%. Тоест почти двойно по-висок дефлатор за 2026 г.! Вместо да отчете тази тенденция и занапред, новата прогноза пак залага дефлатор от 5,7% за 2027 г. Това е при цена на газа, по-висока от тази през 2022 г., при продължаваща война в Иран, при ограничени компенсации за електроенергията за бизнеса, при по-високи цени на торовете, при увеличение на цените на вносните суровини заради CBAM и увеличени мита, при затруднено корабоплаване в Черно море и при ускоряваща се инфлация.
Прогнозите, че инфлацията през 2027 г. ще бъде 4%, а дефлаторът – 5,7%, са фантастика, която няма нищо общо с реалността. Инфлацията (и дефлаторът) най-вероятно пак ще се окажат два пъти по-високи от прогнозите на Министерството на финансите. Грешната прогноза е проблем, защото подценяването на инфлацията подценява и мерките, които трябва да се вземат за защита на доходите и потреблението. По-големият проблем обаче е, че в бюджета няма адекватни мерки, свързани с овладяването на инфлацията в основата на производствения процес: ограничен е ресурсът за таван на цената на електроенергията за бизнеса, няма компенсация за високата цена на дизела и на газа, няма компенсации за високите цени на торовете и няма никакъв антикризисен пакет или буфер.
3. Срив на инвестициите. Както можеше да се очаква, с края на Плана за възстановяване и устойчивост и на общинската програма правителствените инвестиции намаляват драстично: 40% по-малко през 2027 г. от предвидените в бюджет 2026! Това са 4 милиарда евро по-малко инвестиции. На ниво макрорамка предвиденият от правителството спад е 1 милиард евро. Тоест правителството предвижда, че бизнесът ще инвестира 3 милиарда евро повече през 2027 г., отколкото през 2026 г., и отчасти ще компенсира спада в публичните инвестиции. Това не е невъзможно, но е малко вероятно на фона на данък свръхпечалба, ограничените компенсации за цената на електроенергията, високите цени на газ и дизел (които ще продължат да растат през зимата), увеличените цени на вносните суровини, срива в строителството и проблемите в европейската икономика, които намаляват поръчките от чужбина (особено в автомобилната промишленост). Тоест макрорамката в частта за инвестициите е объркана и там спадът ще бъде поне 4 милиарда евро, а не 1 милиард.
4. Обедняване и свиване на потреблението. Тук е един от най-големите проблеми с бюджет 2027. Минималната работна заплата е 660 евро. Ако беше изчислена по старата формула, щеше да е 690 евро. Това не само удря потреблението в най-бедния сегмент, но и отново започва да отваря ножицата на неравенството. Като цяло доходите в държавните учреждения и общините растат с 5%. При инфлация от 6% за октомври 2026 г. и при всички предпоставки инфлацията да се ускори (а не да се забави) това означава реално обедняване. При пенсионерите ситуацията е подобна: 7,8% ръст на пенсиите срещу 13,4% ръст на линията на бедност. Тоест разходите за лекарства, битови сметки и основни продукти ще нараснат почти два пъти повече от предвиденото увеличение на пенсиите. И то според прогнозите на самото правителство! Минималната пенсия ще стане 374 евро, а линията на бедност е 443 евро. Вече не само пенсионерите на минимална пенсия, а и нови 500 000 пенсионери ще получават пенсия под линията на бедност. Това означава над 1,2 милиона пенсионери да са под линията на бедност и в края на месеца да не им достигат около 70 евро, за да си покрият битовите сметки и да си купят лекарства и хляб.
5. Повече и по-разнообразни данъци. Освен че удря доходите и не предвижда никакви мерки относно увеличените разходи на бизнеса, правителството е предвидило и набор от повече и по-разнообразни данъци, които допълнително ще свият потреблението и инвестициите. Всички тези увеличения на данъци и осигуровки удрят или работещите, или бизнеса. Нетната данъчна тежест се увеличава с 1,9 милиарда евро от промени в данъчните закони. Това е в допълнение към нормалното увеличение на данъчните приходи вследствие на ръста на икономиката.
6. Без антикризисен пакет. В проекта на бюджет 2027 няма предвиден антикризисен пакет. Заложени са трайно обедняване и увеличение на косвените данъци за работещите, както и удар по най-уязвимите групи, което ще свие потреблението. Бизнесът е оставен сам да се бори с намаленото потребление, увеличените цени на енергоизточниците и вносните суровини, увеличението на цената на торовете, но за сметка на това са му увеличени данъците и се очаква да направи над 3 милиарда евро повече инвестиции. Тези фактори в комбинация водят до рецесия и безработица. Аз ще си позволя една метафора: бюджетът е като небостъргач, построен върху основи на едноетажна къща. Това не подлежи на поправяне в Народното събрание. Такива грешки изискват изцяло ново, реалистично планиране. Или без небостъргач, или с основи, които не са като за едноетажна къща. Не може и двете. Иначе крахът, рецесията и безработицата са гарантирани.
Източник: dnesplus.bg
