Водещите световни икономики се насочват към бюджетни дефицити, невиждани от периода на пандемията, а нарастващата цена на държавните заеми прави отлагането на рестриктивни мерки все по-рисковано. Международният валутен фонд отправи спешно предупреждение към правителствата: необходимо е незабавно стабилизиране на публичните финанси, преди пазарните условия да ги принудят да предприемат далеч по-болезнени съкращения.
Според прогнозни данни, цитирани от Financial Times, общият бюджетен дефицит в развитите икономики ще достигне 5,2% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. Това е най-високото ниво от 2021 г., когато държавите инвестираха огромни ресурси за борба с последиците от COVID-19. В САЩ и Китай се очаква дефицитите да достигнат или дори да надвишат 8% от БВП. Важно е да се отбележи, че методологията на фонда обхваща по-широк спектър от държавни финанси в сравнение с някои национални статистически показатели, което прави данните уникални по своя характер.
Ситуацията се усложнява от комбинацията между растящ дълг, по-високи лихвени проценти и постоянен натиск за нови публични разходи. Експертите от МВФ подчертават, че основната тревога вече не е единствено размерът на взетите заеми, а скоростта, с която поскъпва обслужването на тези натрупани задължения.
Родриго Валдес, директор на бюджетния отдел на фонда, отбеляза, че много държави не реагират адекватно на ескалиращите рискове. Той изтъкна, че липсата на бюджетна дисциплина в най-големите икономики има сериозен отзвук върху целия свят. Препоръката е реформите да започнат приоритетно там, където рискът е най-висок, преди финансовите пазари да наложат принудителни и резки корекции.
Общият световен държавен дълг достигна 94% от глобалния БВП през 2025 г., като очакванията са той да нарасне до 100% до 2029 г. Този тренд се диктува основно от най-големите икономически сили. Като причини МВФ посочва повишените социални и военни разходи, стремежа към стратегическа независимост и тежестта на лихвените плащания. Геополитическото напрежение, включително конфликтът в Близкия изток, допълнително засилва натиска върху националните бюджети.
В интервю за агенция Reuters Валдес посочва, че фискалните резултати през настоящата година се оказват по-неблагоприятни от прогнозите преди шест месеца. Въпреки това, тенденцията в повечето страни остава насочена към увеличаване, а не към ограничаване на държавните разходи.
Финансовите пазари вече реагират активно. Между февруари и септември средната доходност по десетгодишните държавни облигации на страните от Г-7 се е повишила с над 1,1 процентни пункта, достигайки нива, които не са наблюдавани от близо две десетилетия. Според фонда причините за това са комплексни: скъпите енергийни ресурси, устойчивата инфлация и засиленото търсене на капитал за мащабни инвестиции, включително в сферата на изкуствения интелект.
Допълнителен фактор за нестабилност е засиленото финансиране чрез краткосрочен дълг. В страните от Г-7 и Испания делът на задълженията с падеж до една година вече клони към 30%. Това означава, че всяко покачване на пазарните лихви се отразява много по-бързо върху бюджетите при необходимост от рефинансиране.
За най-бедните нации натискът е особено тежък, като лихвените плащания поглъщат около 15% от данъчните им приходи, съобщава AFP. Проблемите се задълбочават от демографското застаряване и нуждата от повече средства за отбрана, което стеснява фискалното пространство на правителствата.
МВФ настоява за разработване на конкретни стратегии за ограничаване на дефицитите, оптимизиране на публичните разходи и подобряване управлението на дълга. За държавите с ниски доходи се препоръчва и сериозно укрепване на данъчните системи. Основното послание е, че всяко забавяне на реформите увеличава лихвената тежест и намалява възможностите за реакция при бъдещи икономически кризи.
Източник: dnesplus.bg
