Ганьо никога няма да може да разбере смисъла на погребалната церемония, която се извършва в момента в Лондон.
Скрит зад опиканата ограда на мизерния си двор, той не разбира коя е кралицата и какво е значението ѝ за историята.
Не разбира защо са дошли да я изпратят най-влиятелните хора на света.
Акълът на Ганьо не може да проумее тия неща, защото е изцяло зает от лютеницата, туршиите, новите джуки на съседката, сметките за спареното апартаментче, ще дадат ли още един почивен ден, щото в четвъртък се навършват не знам си колко години, откакто България нещо си там…
Ганьо няма уважение към историята.
Няма уважение към смъртта.
Нито към живота.
Ганьо никога няма да бъде част от света.
Той гледа на света с подозрение.
Убеден е, че всички искат да го прецакат.
Те затова живеят. От сутрин до вечер мислят само как да му съсипят живота.
И не разбира, че това, което най-много го съсипва, е собствената му глупост.
