На 6 май българският манастир „Свети Георги Зограф“ в Света Гора отбелязва своя най-значим празник. Гергьовден е времето, в което монашеското братство, наброяващо 36 монаси и 8 послушници, изнася чудотворната икона на своя покровител в тържествено литийно шествие, напомняйки за вековната връзка на българския народ с това свято място.
Историята на манастира е обвита в легенди, които отвеждат към X век. Най-популярното предание разказва за чудото на „Самоизобразилия се“ светец. Когато основателите на обителта се молели за знак кой да бъде техният небесен закрилник, на празна дъска се появил ликът на Свети Георги. В същия миг в далечен сирийски манастир образът на светеца изчезнал, а глас от небесата насочил монасите към новия им дом в Атон.
Освен основната икона, Зографската обител съхранява и други безценни реликви. Сред тях е Аравийската икона, която според преданието е пристигнала сама по море и е била пренесена до манастира от необучено муле. Друг важен артефакт е иконата, дарена от молдовския владетел Стефан Велики, която допълва списъка от светини, привличащи хиляди поклонници.
Манастирът е и място на памет за мъчениците, пожертвали живота си в името на вярата. През 1275 година 22 монаси и 4 миряни отказват да приемат уния с Римокатолическата църква и биват изгорени живи от наемнически отряди. Днес на мястото на кулата, където се е разиграла трагедията, се издига паметник, напомнящ за непоколебимия дух на българското православие.
Зограф не е просто сграда, а истинска съкровищница на културата. От ръкописи, датиращи от IX-X век, до изящни произведения на приложното изкуство от метал, дърво и емайл, обителта пази духа на отминали епохи. Тук всеки детайл – от стенописите до дребните църковни предмети – учи посетителя на смирение и на по-дълбок поглед към духовното наследство на човечеството.
Източник: dnesplus.bg
