Ноември е месецът, в който есента постепенно отстъпва място на зимата, а атмосферната циркулация над Европа става все по-важна за времето на Балканите. През този период разположението на полярния вихър, измененията в стратосферната температура и промените в полето на геопотенциалната височина могат да дадат ценни насоки за развитието на атмосферните процеси през следващите седмици.
Анализът на последните прогностични карти на ECMWF за нивото от 10 hPa показва съществено затопляне в части от Арктика, съчетано с понижения на температурата над други райони от полярните ширини. Тази конфигурация подсказва, че полярният вихър може да бъде подложен на значителни деформации, като студените ядра и областите с по-високи геопотенциални височини се преразпределят около Северния полюс.
Какво означава това за България и възможно ли е през ноември да наблюдаваме по-осезаеми застудявания, дъждовни периоди и първи снеговалежи в низините? На представените карти се вижда ясно изразена температурна аномалия над части от Арктика, особено в районите на Северна Америка и Гренландия. В същото време над части от Евразия се наблюдават различни по характер температурни отклонения, а полето на геопотенциалната височина показва сложна конфигурация на стратосферната циркулация.
В началото на разглеждания период полярният вихър изглежда силно деформиран, с температурни контрасти между отделните му части. В следващите прогностични срокове се очертава развитие на по-изразени температурни аномалии в Арктика и промяна в положението на основните стратосферни центрове. Подобна картина може да бъде свързана с промени в силата и организацията на полярния вихър. Когато стратосферната циркулация се променя, това понякога предхожда изменения и в тропосферните процеси, които определят времето над Европа. Връзката обаче не е непосредствена и не е гарантирано, че всяка стратосферна аномалия ще доведе до конкретно застудяване на Балканите.
Важно е да се уточни, че показаните карти са за нивото от 10 hPa и представят температурни аномалии спрямо климатичната норма за периода 1991–2020 г., както и геопотенциални височини. Те не са директна прогноза за температурите на два метра над България. За подобна оценка са необходими допълнителни анализи на тропосферната циркулация, приземното налягане, температурите на 850 hPa и ансамбловите прогнози. Въпреки това картите дават основание да разгледаме няколко възможни сценария за развитието на времето през ноември – месец, в който краткотрайните затопляния често се редуват с нахлувания на по-студен въздух.
През първите десет дни на ноември времето в България вероятно ще се определя от редуването на периоди с относително по-топъл въздух и преминаването на атмосферни смущения. При подходящо разположение на циклоните над Централна и Източна Европа страната ни може да попада в периферията на студени въздушни маси, които постепенно ще понижават температурите. В началото на периода са възможни дни с повече облачност, мъгли в равнините и ниските части на страната и валежи от дъжд при преминаването на атмосферни фронтове. В часовете около изгрев температурите постепенно ще стават по-ниски, особено в котловините на Западна България, Предбалкана и високите полета.
Второто десетдневие на ноември може да се окаже по-динамично, ако промените в полярния вихър се съчетаят с подходяща конфигурация на атмосферното налягане над Северния Атлантик и Европа. При развитие на област с високо налягане в северните ширини и понижение на налягането над Източна или Югоизточна Европа може да се отвори път за нахлуване на по-студен въздух към Балканския полуостров. При този сценарий дневните температури могат осезаемо да се понижат, а нощните стойности в местата с ясно небе и слаб вятър да се доближат до нулата или да паднат под нея.
В края на ноември климатичните условия все по-често позволяват формирането на зимни процеси, особено при нахлуване на континентален въздух от североизток или на студени въздушни маси от север. Ако полярният вихър остане деформиран и това бъде последвано от подходящи промени в тропосферната циркулация, е възможно да се увеличат шансовете за студени нахлувания към Европа. При съчетание на студен въздух от север или североизток и активен средиземноморски циклон времето у нас може да придобие отчетливо зимен характер. В такива ситуации валежите от дъжд могат да преминават в сняг, а в планинските райони да се формира по-трайна снежна покривка.
Полярният вихър е важен фактор за сезонната прогноза, но влиянието му върху времето в България е косвено. Промените в стратосферата могат да бъдат свързани с последващи изменения в тропосферната циркулация, но между тези процеси няма проста и постоянна зависимост. За да се оцени вероятността от сериозно застудяване у нас, трябва да се проследят не само температурните аномалии на 10 hPa, но и силата на западните ветрове в стратосферата, възможните стратосферни затопляния, разпределението на геопотенциалните височини в тропосферата и развитието на атмосферните блокирания над Европа.
Източник: standartnews.com
