С наближаването на зимния сезон вниманието на метеоролозите все по-често се насочва към състоянието на полярния вихър и възможните промени в атмосферната циркулация над Северното полукълбо. Тези процеси могат да окажат съществено влияние върху разпределението на студените и топлите въздушни маси, включително над Европа и Балканския полуостров.
Особен интерес представлява възможността за ранно разрушаване или значително отслабване на полярния вихър през предстоящия зимен сезон 2026–2027 г. Подобен сценарий може да промени обичайния пренос на въздушни маси и да създаде условия за по-чести атмосферни блокировки и студени нахлувания в определени части на Северното полукълбо. Но означава ли това, че ни очаква сурова зима с обилни снеговалежи на Балканите? Последните климатични симулации дават доста по-нюансиран отговор, пишат от Метео Балканс.
Какво представлява внезапното стратосферно затопляне (SSW)? Това е едно от най-интересните и важни явления в зимната атмосферна динамика, при което температурата в полярната стратосфера може да се повиши значително в рамките на няколко дни. Едновременно с това полярният вихър, който обикновено задържа много студения въздух около Арктика, може да отслабне съществено, да се измести или дори да се раздели на отделни вихрови структури. При най-силните събития се наблюдава обръщане на посоката на зоналните ветрове в стратосферата около 60° северна ширина и на нивото от 10 hPa.
Последиците невинаги остават ограничени до стратосферата. При определени условия атмосферната аномалия може постепенно да се разпространи към тропосферата и да промени положението на основните барични центрове и траекторията на полярния струен поток. Това понякога създава благоприятни условия за пренос на арктичен или континентален въздух към Европа. Важно е обаче да се подчертае, че не всяко стратосферно затопляне води до студена зима в Европа. Реакцията на тропосферата зависи от множество фактори, включително фазата на Северноатлантическата осцилация (NAO), разположението на блокиращите антициклони и общата конфигурация на атмосферната циркулация.
За да бъде изследвано влиянието на ранното разрушаване на полярния вихър, са сравнени два различни набора от климатични симулации – CMIP6 и сезонните симулации на ECMWF от системата SEAS5. Целта на сравнението е да се изолира възможно най-добре влиянието на стратосферната динамика при сходни начални океански и тропически условия. Тук има едно съществено уточнение: температурните карти не показват директно очакваните температури през зимата, а представят разликата между симулациите със и без ранно разрушаване на полярния вихър. Следователно по-студените цветове на картите не означават непременно, че съответните райони ще преживеят истинска студена зима.
Декември е месецът, за който двата набора от симулации показват най-добро съответствие. Над Скандинавия и части от Североизточна Европа се очертават отрицателни температурни аномалии, докато за Балканите сигналът е доста по-различен. Според разглежданите симулации Гърция остава в зона с неутрални до слабо положителни температурни отклонения. Това показва, че дори при евентуално ранно разрушаване на полярния вихър не може автоматично да се очаква сериозна студена инвазия към Източното Средиземноморие.
През януари съгласуваността между двата набора от симулации намалява. Докато CMIP6 показва отслабване на първоначалния температурен сигнал, сезонният ансамбъл SEAS5 запазва известни признаци за по-ниски температури над части от Централните Съединени щати и Североизточна Европа. За Гърция и района на Източното Средиземноморие картината остава предимно неутрална. Това означава, че към момента няма убедителен сигнал за продължителен период с подчертано отрицателни температурни аномалии над тази част на Европа, макар че това не изключва отделни студени нахлувания.
През февруари различията между моделите продължават, а за март по-интересен е сигналът на SEAS5, където над Гърция и Егейско море се очертават положителни температурни аномалии от порядъка на +1 до +2°C. Това би могло да бъде свързано с по-често пренасяне на по-топли въздушни маси към Източното Средиземноморие през ранната пролет, но трябва да се има предвид, че март е сравнително далечен прогнозен хоризонт.
За България най-важният въпрос остава как ще се развива атмосферната циркулация над Европа. Дори при неутрални средномесечни температурни аномалии са напълно възможни краткотрайни, но интензивни студени нахлувания. За значителни снеговалежи е необходима подходяща синоптична конфигурация – наличие на студен въздух, влага и благоприятно разположение на циклоничните системи. Затова не бива да приемаме отсъствието на ясно изразен студен сигнал в сезонните карти като гаранция за мека зима в България.
Заключението е, че полярният вихър остава ключов фактор за зимата 2026–2027 г. Настоящият анализ показва, че евентуалното му ранно разрушаване може да окаже влияние, но последствията няма да бъдат еднакви за цяла Европа. Докато над Северна и Североизточна Европа се очертават по-изразени признаци за понижение на температурите през декември, над Източното Средиземноморие и Балканите сигналът остава предимно неутрален.
Източник: standartnews.com
