Широко разпространено битува мнението, че арабските жени безпрекословно се подчиняват на съпруга си, нямат право на мнение, непрекъснато са потискани и унижавани и не са считани за хора. Нещата не стоят съвсем по този начин, а напротив.
Жените биват принудително омъжвани.
Решението да се сключи брак се прави от младоженеца, или по-скоро от неговото семейство, но момичето може да откаже.
Младоженецът плаща сватбата.
Това не е предпоставка за сключването на брак. Въпреки това богатите араби могат да платят прилична компенсация за образованата красавица.
Забранено е обучението извън страната.
Арабските жени от богати семейства често получават образование в чужбина. В същото време те няма да градят кариера в собствената си страна, тъй като не трябва да работят след брака.
Всички араби имат по няколко жени.
Не е забранено да имаш харем, но не всеки мъж може да си позволи това удоволствие. Според мюсюлманското право, всички съпруги трябва да бъдат равнопоставени.
Арабите не се развеждат.
Ако един мъж е спрял да държи на жена си, той просто я моли за развод. За жената има 2 причини, поради които може да инициира бракоразводно дело – изневяра на съпруга или недостатъчно обезпечение.
Мюсюлманите не се женят за европейци.
По-скоро мъжа може да се ожени. Нещо повече, след развода децата остават при баща си (в страната, където живее). Но жената наистина не може да се ожени за европеец.
На жените им се отказва правото да изразят мнение.
Семейните проблеми се решават взаимно, но традиционно последната дума е на мъжа.
Ето, че арабските нрави не са толкова страшни, колкото изглеждат. Мюсюлманските жени са доста щастливи и доволни от живота си, защото са добри майки и съпруги.
Източник: За жената
