Влезлите в сила нови поправки в Кодекса на труда регламентират по нов начин изплащането на заплати при пенсиониране. Шест заплати вече ще бъдат изплащани при 10 години стаж от последните 20 години при един и същи работодател, като отпадна изискването този стаж да е непрекъснат.Преди промяната в Кодекса на труда право на шестте заплати при пенсиониране имаха само тези работници с непрекъснат 10-годишен стаж при един и същ работодател.
Сега нормата е в полза на работещите, обясни Дина Христова, експерт в Главната инспекция по труда:
„Ако по някаква причина им се е наложило те да непрекъснат трудовия си договор при този работодател, ако в последните 20 години те са придобили 10 години трудов стаж при него, отново ще имат право да получат шестте заплати“.
Така, ако работник е бил безработен, но се върне при стария си работодател, той няма да е ощетен и е необходимо да е натрупал десетте години без значение, че не са последователни.
Промяната важи и за работа при няколко работодатели от една и съща група предприятия – най-типичният пример са холдингите, където предприятията са свързани:
„Дори те да бъдат прехвърлени да работят в друго предприятие от групата, при друг работодател, на тях отново им се полагат шестте заплати, когато те са придобили право на пенсия“, каза Дина Христова.
Тя припомни и друга разпоредба на Кодекса на труда, която не е променена, но е важна – шестте заплати се изплащат, независимо на какво основание се прекратяват договора при пенсионирането:
„Дори когато работникът е уволнен дисциплинарно. Важното е да е придобито правото на пенсия“.
С влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. се откриха много нови възможности за трудова реализация на българите в други страни-членки на ЕС. И те се възползваха. Как обаче се сумира осигурителният стаж, придобит и у нас, и в други държави от съюза за придобиването на право на пенсия? Това е въпрос, който вълнува немалко наши сънародници.
За отговор „Радио България“ се обърна към експертите в дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ на Националния осигурителен институт, които ни представиха стъпките, които трябва да направят гражданите в подобни случаи. Отговорът ни е изграден на базата на пример с гражданин, натрупал трудов стаж в България и Испания, но е валиден за граждани с осигурителен стаж в различни страни членки в рамките на ЕС.
Според регламентите на ЕС, когато осигурителният стаж в една държава член не е достатъчен за придобиване на право на пенсия, той се сумира със стажа, придобит по законодателството на друга държава член, но при условие, че периодите на осигуряване в двете държави не съвпадат.
Какви са стъпките?
Претендиращият за пенсия подава искане до институцията по мястото на неговото пребиваване или до институцията на последната държава член, чието законодателство е било приложимо. Например, ако лицето пребивава в Испания, според правилата на регламентите на ЕС, заявлението за пенсия се подава пред компетентната институция на Кралство Испания, която, заедно с потвърдения испански стаж и другите необходими документи и данни, го изпраща на НОИ.
Ако човек пребивава на територията на България, то следва да подаде заявление за отпускане на пенсия в съответното териториално поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес. В заявлението е нужно да посочи, че има осигурителен стаж, придобит по законодателството на друга/други държави-членки, като приложи български документи за стаж в оригинал и декларира осигурителни периоди и/или представи издадени от друга държава-член (в това число и Испания) документи за стаж, с които разполага, както и испански осигурителен номер.
Български удостоверителни документи са:
- трудова/осигурителна книжка,
- удостоверение образец УП-30/УП-3,
- военна книжка (за мъжете),
- посочване на дата на раждане на дете (за жените, които не са работили към момента на раждането на детето).
След като е подадено заявление за преценка правото на обезщетение (напр. пенсия за старост) и заявен придобит осигурителен стаж, съгласно законодателството на държава-членка (напр. Кралство Испания), след потвърждаването му от съответната чужда институция, стажът се отчита при необходимост за отпускането на пенсия.
