България изнася рекордни количества електроенергия и генерира допълнителни милиони от енергийната криза в региона, докато АЕЦ „Козлодуй“ продължава да функционира нормално, въпреки че нивото на Дунав е рекордно ниско. Износът на ток достига между 32 000 и 33 000 мегаватчаса на денонощие, а ограниченията в съседните държави повишават търсенето на българска енергия, което вече оказва натиск върху регионалните цени.
Министърът на енергетиката Ива Петрова увери, че страната разполага с достатъчно резервни мощности, в случай че ситуацията с реката се влоши. Зад тази силна моментна позиция обаче стоят тежки структурни проблеми – милиардният дълг на „Топлофикация София“, спорните оценки на терени около бъдещите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и нерешените въпроси около договора с турската компания „Боташ“.
Кризата превърна България в голям износител. В момента се изнасят между 32 000 и 33 000 мегаватчаса електроенергия на денонощие, което е рекордно ниво, обусловено от регионалната ситуация, сподели Петрова пред Нова телевизия. Данните се потвърждават и от Електроенергийния системен оператор, като директорът на Централното диспечерско управление Димитър Зарчев определи обемите като невиждани досега, посочвайки заявки за трансграничен капацитет от Унгария и Румъния, които са силно засегнати от ниските води на Дунав и проблеми в ядреното си производство.
България притежава сериозно предимство в междусистемната свързаност със съседните държави, което позволява наличните мощности да бъдат използвани както за вътрешно потребление, така и за продажби навън. По думите на енергийния министър, заради кризата по Дунав страната печели милиони левове допълнителни приходи над обичайните.
По отношение на АЕЦ „Козлодуй“, Петрова потвърди, че въпреки рекордно ниските нива на Дунав, централата работи без проблеми, а екипите на място следят ситуацията денонощно. Още на 4 август Министерството на енергетиката съобщи, че централата работи по график и при същата тенденция може да продължи без затруднения поне още две седмици. Създадена е специална работна група, а България поддържа контакти със Сърбия и Румъния за управление на ситуацията по реката.
Съществената разлика между АЕЦ „Козлодуй“ и засегнатите централи в региона е в техническата организация на охлаждането. Водата от Дунав се използва за кондензаторите в неядрената част на централата, а не директно за охлаждане на реакторите. АЕЦ разполага и със собствена брегова помпена станция и допълнителни резерви, което повишава устойчивостта при маловодие. Петрова подчерта, че при необходимост от ограничаване на ядреното производство, България разполага с термични централи, ВЕЦ и батерийни мощности за покриване на пиковото потребление.
Системите за съхранение на електроенергия се развиват изключително бързо, като вече са въведени над 6 гигавата батерийни мощности. Само месец по-рано, на 9 юли, Министерството на енергетиката посочваше 4 гигавата, което показва огромната скорост на развитие. Тези мощности помагат значително, особено в сутрешните пикове. Европейското финансиране играе ключова роля, като по програмата RESTORE е предвидена подкрепа за съоръжения с минимум 3000 мегаватчаса използваем капацитет, а общият публичен ресурс за батерии е близо 1 млрд. евро. Плащанията по проектите се извършват след завършване, тестове и доказване на функционирането им.
На обратния полюс е финансовото състояние на „Булгаргаз“, като задълженията на „Топлофикация София“ са определени като един от най-големите рискове. Общите задължения на столичната топлофикация към „Булгаргаз“ и групата БЕХ са около 1,2 млрд. евро. Тези огромни неплатени сметки ограничават способността на „Булгаргаз“ да купува необходимите газови количества и влошават финансовата му устойчивост, превръщайки общинския проблем в риск за стратегическа държавна компания. Министърът настоя КЕВР да упражнява по-строг контрол върху ремонтните програми и задълженията на „Топлофикация София“.
Относно договора с турската компания „Боташ“, Петрова заяви, че подписаният протокол остава конфиденциален поради търговски клаузи. Двете дружества разполагат с 15-месечен период за намиране на нов, икономически по-ефективен механизъм. Българската страна твърди, че няма политически условия и търси начин задълженията да бъдат уредени без натоварване на бюджета и гражданите. Министърът беше категорична, че България ще продължи да изпълнява европейското решение за отказ от руския природен газ.
Друг стратегически ход е в Черно море, където държавата е дала разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок „Хан Тервел“ за срок от пет години. Разрешението не дава автоматично право за добив; ако бъдат открити значими количества, ще бъде нужна нова процедура. Блокът е с площ над 4000 кв. км, а през май правителството разреши 25% от правата по проучването да бъдат прехвърлени от „Шел“ на ОМВ Петром.
Най-тежката политическа част от изявленията на Петрова беше свързана с бъдещите 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Министерството установи фрапиращи разминавания в оценките на терени, свързани с проектното дружество „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“. Частен терен от 68 декара е бил оценен на около 250 млн. лева, а два имота на самата АЕЦ с обща площ около 203 декара – на 650 млн. лева, със стойности над 1500 евро за квадратен метър.
Нова оценка, публикувана в Търговския регистър, определя стойност от 29 млн. евро (около 143 евро на квадратен метър), което е приблизително десет пъти по-ниско. Според министъра старите оценки са изкривили финансовото състояние и корпоративната история на дружеството, което трябва да реализира един от най-скъпите стратегически проекти на България. Петрова определи случая като „върха на айсберга“ и предупреди, че одитите са открили и други сериозни проблеми, които ще бъдат оповестявани.
Източник: standartnews.com
