Морските организми, натрупани по корпусите на повече от 1500 кораба, заседнали поради затварянето на Ормузкия проток на фона на напрежението между САЩ и Иран, биха могли да бъдат транспортирани до различни части на света, след като корабите възобновят пътуванията си, което потенциално би създало глобален ефект на „суперразпространител“ на биологични инвазии. Проучване, публикувано в списанието Biological Invasions, установи, че биологичното обрастване, състоящо се от морски микроорганизми, водорасли и безгръбначни, може бързо да се развие по корпусите на кораби, които остават неподвижни за продължителни периоди.
Според проучването над 1500 големи търговски кораба са заседнали след затварянето на Ормузкия проток на 28 февруари. Продължителното присъствие на тези кораби в региона позволява на местните организми да колонизират корпусите им, като същевременно обединява общности от организми от различни части на света на едни и същи плавателни съдове. Професор Марио Тамбури от Университета на Мериленд, водещият автор на изследването, заяви, че настоящата ситуация представлява „най-лошия възможен сценарий“ в сравнение с предишни случаи, в които корабите са били принудени да чакат продължително време.
Тамбури посочи, че рискът произтича от няколко фактора, които се случват едновременно. „Първо, броят и размерът на корабите, които са останали неподвижни, и второ, фактът, че това съвпада с пролетта и лятото, когато морските организми са в период на растеж и размножаване“, каза той. Тъй като морските организми в региона са адаптирани към трудни условия, включително високи температури и соленост, вероятността те да станат инвазивни, когато бъдат пренесени в други региони, значително нараства.
В проучването се отбелязва, че биологичното замърсяване по потопените повърхности на корабите може да навлезе във фаза на бърз растеж в рамките на около 10 дни. Ако корабите останат неподвижни в продължение на 18 до 30 дни, трябва да се обмислят мерки за почистване. На корабите, които са неподвижни повече от 30 дни, е силно препоръчано да предприемат незабавни действия за почистване на корпуса, преди да започнат следващото си пътуване, тъй като колкото по-дълго един съд стои на едно място, толкова по-обширно става биообрастването.
Като пример за опасен вид Тамбури посочи азиатската зелена мида, която е местна за Персийския залив. Този вид вече е бил пренесен във Флорида, Карибите, Австралия и Южна Америка, където се конкурира с местните видове и може да запуши тръбопроводните системи в електроцентралите и съоръженията за обезсоляване. Изследователите предупреждават, че първите пристанища, посетени от корабите след напускане на пролива, като Джеда, Мумбай, Сингапур или Ротердам, са изложени на най-голям риск.
Международната морска общност все още не е достатъчно подготвена да се справи с тези рискове за биосигурността. Професор Тамбури подчерта, че досега е обърнато твърде малко внимание на последиците от продължителни прекъсвания на морския транспорт. Въпреки че почистването на корпусите преди напускане на региона се счита за идеалното решение, учените признават, че прилагането му е трудно поради ограничения капацитет и логистичните предизвикателства пред корабоплаването в този напрегнат период.
Източник: standartnews.com
