Единственото същество на земята, което те обича повече от себе си. Статия, което трябва да се прочете и осмисли от всеки, за да не се случват такива неща:
Писмо до моя стопанин
Днес сутринта, когато се събудих, ти вече беше на крак и приготвяше куфарите. Ти взе каишката. Как се зарадвах! Малко разходка преди да отидем на почивка. Качихме се на колата. Спря в края на тротоара. Вратата на колата се отвори, ти ми подхвърли пръчка. Тичах, тичах след нея, намерих я…
Но когато се обърнах, теб вече те нямаше. Обзе ме паника и започнах да бягам с всички сили да те догоня, но това беше безполезно!
Ден след ден започвах да ставам все по-слаб. Към мен се приближи някакъв човек, сложи ми примка на шията и се оказах в клетка. Там чаках твоето завръщане, но ти така и не дойде.
Вратата на клетката се отвори, но това не беше ти. Това беше някакъв човек, който ме взе. Отведе ме в стая, където миришеше на смърт. Настъпи моят последен час.
Скъпи стопанино, искам да знаеш, че независимо от това, което направи с мен, твоят образ беше пред очите ми, когато изпусках сетния си дъх, и, ако можех да се върна на земята, веднага бих дотичал до теб, защото те обичам!
