От петък, 12 юни, Европейският съюз официално стартира прилагането на една от най-значимите реформи в миграционната си политика за последното десетилетие. След двугодишен подготвителен етап, Пактът за миграцията и убежището вече е в сила за всички държави членки, като въвежда категорично нови изисквания за контрол по външните граници, процедури за предоставяне на убежище и механизми за връщане на лица без право на международна закрила.
За България, която вече е пълноправен член на Шенген и охранява стратегически важна външна граница на Общността, това означава въвеждането на много по-строг и ускорен режим при засилен миграционен натиск. От Министерството на вътрешните работи уверяват, че страната ни е напълно подготвена за въвеждането на тези общоевропейски стандарти.
Една от най-съществените промени е въвеждането на задължителен предварителен скрининг за всички граждани на трети страни, пристигащи на външните граници на ЕС. Процесът включва детайлна проверка на самоличността, оценка на сигурността и здравословното състояние, преди лицето да бъде насочено към конкретна процедура. От Европейската комисия подчертават, че всеки, който не покрива критериите за влизане, ще бъде стриктно регистриран и подложен на проверки.
Българските власти вече са разработили специфични процедури за този скрининг, които ще се прилагат не само на граничните пунктове, но и във вътрешността на страната при установяване на нерегулярни мигранти. Същевременно, Пактът цели драстично съкращаване на сроковете за разглеждане на молби за убежище. Новият регламент изисква проверките на външните граници да приключват до 7 дни, а при установяване във вътрешността – до 3 дни, като същевременно се разширява капацитетът на базата данни „Евродак“ за по-ефективно управление на миграционните потоци.
Новият механизъм за солидарност е ключов елемент от реформата, целящ да разпредели тежестта между държавите членки чрез прием на мигранти, финансови вноски или оперативна помощ. Това е от критично значение за страни като България, Гърция и Италия, които са първа точка на вход в ЕС. Успехът на този модел обаче ще зависи от реалната готовност на държавите да си сътрудничат при бъдещ силен натиск, вместо да преследват единствено собствения си интерес.
Макар Пактът да не е панацея за миграционния натиск, той променя фундаментално начина, по който Европа реагира на кризите. За България това представлява сериозен тест за институционалния капацитет да съчетае стриктната сигурност с хуманното отношение и законовите процедури. Предстои да видим дали новата европейска рамка ще се окаже ефективен щит или ще се сблъска с трудностите на реалното изпълнение по граничните пунктове и центровете за настаняване.
Източник: standartnews.com
