Православната църква днес почита три забележителни личности – три различни съдби и три различни пътя към Бога, които се срещат в календара като напомняне, че вярата има много лица, но само една сила.
Св. Евфимия Всехвална е сред най-почитаните раннохристиянски мъченици. Родена в Халкидон, тя отказва да участва в езическите жертвоприношения по време на гоненията при Диоклециан, за което е подложена на жестоки мъчения, но остава непоколебима. Легендите разказват, че дори в най-тежките изпитания лицето ѝ сияело, а думите ѝ вдъхвали сила на останалите християни. След смъртта ѝ мощите на Евфимия стават източник на чудеса, като най-известното е свързано с Халкидонския събор, когато спорещите богослови поставили своите изповеди върху гроба ѝ. На следващия ден върху ковчега лежал само един текст – онзи, който Църквата приема за истина. Затова я наричат Всехвална, тъй като славата ѝ идва не от земни победи, а от небесна истина.
Историята на Св. Людмила Чешка е драматична и дълбоко човешка. Като княгиня на Чехия и съпруга на Боривой, тя приема християнството от Св. Методий и посвещава живота си на просвещението на народа. След ранната смърт на съпруга си Людмила остава опора на Църквата и на своя син Вратислав. Когато обаче властта преминава към младия Вячеслав, неговата майка Драгомира се опитва да върне езическите обичаи. Людмила се противопоставя, водена от убеждението, че народът трябва да върви към светлина. Това предизвиква омразата на Драгомира и след неуспешен опит за убийство, Людмила се оттегля в крепостта Течин, където е нападната от наемници и удушена, докато се моли. Днес мощите ѝ се пазят в Прага, а тя остава символ на духовната твърдост и майчината любов.
Св. Киприан, митрополит Киевски и Московски, е една от най-значимите фигури на православния свят през XIV век и е българин. Роден вероятно в Търново, той получава блестящо образование и става част от духовния кръг около св. Евтимий Търновски. Изпратен като митрополит в Киев, а по-късно и в Москва, той успява да помири разединените руски княжества и да укрепи православието в период на тежки политически сътресения. Като дипломат, писател и реформатор, той пренася духа на Търновската школа далеч отвъд нашите земи. Църквата го почита като светец, съхранил единството на православието.
Денят 16 септември е свързан с женската закрила и духовната сила на словото. В много райони се палят свещи за здраве на дома и мир между поколенията. Вярва се, че молитвата, отправена днес, има особена сила. Традицията предупреждава да не се започват конфликти, тежки ремонти или рисковани начинания, тъй като денят е свързан с памет за мъченичество. Не бива да се отказва помощ, нито да се говори лошо за близки, за да се запази семейната хармония.
Днес своя имен ден празнуват всички, които носят имената Людмила и Людмил. Тези имена означават „любим на народа“ и „който обича хората“, като носещите ги често притежават мек характер, но силен дух.
Източник: standartnews.com
