От вторник всички нови автомобили, които се продават на територията на Европейския съюз, трябва да бъдат задължително оборудвани с камери, които следят поведението на водача. Тази нова регулация, наложена от Брюксел в рамките на мащабната цифровизация, е официално наречена „Разширено предупреждение за разсейване на водача“. Тя влезе в сила точно в полунощ на 7 юли 2026 година.
Системата, известна с английското си наименование Advanced Driver Distraction Warning, е част от по-голям пакет, представен като мярка за „безопасност по пътищата на ЕС“. Концепцията предвижда инсталирането на вътрешни камери или сензори, които наблюдават в реално време очите, главата, позата и посоката на погледа на шофьора. Според представители на европейските институции, целта е да се засичат разсейване, като например гледане в мобилен телефон, или признаци на умора.
Изискването към производителите и вносителите е системата да се активира автоматично веднага щом автомобилът достигне скорост от 20 км/ч. Тя трябва да подава звукови, визуални или вибрационни сигнали при продължително разсейване – над 3,5 секунди при ниска скорост или над 6 секунди при висока. Регулацията е задължителна не само за новопроизведените коли, но и за всяко превозно средство, което се регистрира за първи път след 7 юли. Ако нов автомобил не разполага с такава технология, органите на КАТ ще отказват неговата регистрация.
Макар засега правилото да не засяга вече регистрираните автомобили, мнозина се опасяват, че практиката от миналото ще се повтори. Подобно на емисионните стандарти „Юро“ или изискванията за задни колани, има риск след време това оборудване да стане задължително за всички коли, независимо от тяхната възраст. Европейската комисия от своя страна твърди, че камерите ще спасяват животи и че данните ще се обработват локално, без възможност за лицево разпознаване извън автомобила.
Въпреки официалните уверения, новата мярка предизвика сериозно недоволство сред шофьорите и активистите за граждански свободи. В социалните мрежи хората масово определят регулацията като поредна стъпка към изграждането на „цифров концлагер“. Критиците посочват, че постоянното наблюдение вътре в личното пространство е неприемливо и носи сериозни рискове от хакерски атаки, изнудване или злоупотреба с лични данни от страна на застрахователни компании.
Освен опасенията за поверителността, съществуват и притеснения относно техническата надеждност на софтуера и възможността за фалшиви предупреждения. Не на последно място, активистите подчертават, че добавянето на тези задължителни системи неизбежно ще оскъпи крайните цени на автомобилите, което ще се отрази негативно на портфейла на всеки купувач.
Източник: standartnews.com
