Двудневните преговори в Абу Даби приключиха без излишни фанфари и без официално подписан мирен договор. Макар на хартия да остана единствено мащабната размяна на пленници, срещата ще се запомни с друго – с натрапчивото усещане, че духът на края на войната вече е завладял всички преговарящи страни.
До този момент разговорите между Москва, Киев и Вашингтон приличаха повече на техническо управление на кризата. Разменяха се хуманитарни жестове и военнопленници, но срещите приключваха с клишето за „конструктивни разговори“, което на дипломатически език означава: събраха се, но не постигнаха съгласие. Февруарската среща в Швейцария бе типичен пример за това безплодие.
В Емирствата обаче фокусът за първи път се измести от въпроса „как да спрем стрелбата“ към големия въпрос „как ще изглежда светът след нея“. Показателно е, че страните не влязоха в пряк сблъсък за граници, знаейки, че това е темата, която моментално би взривила преговорите. Вместо това спорът се завъртя около поредността – първо мирното споразумение или първо гаранциите за сигурност.
Когато големите сили започнат да спорят за следвоенните гаранции, това е сигурен сигнал, че войната вече се калкулира в минало време. Дори в Дъблин, където в четвъртък се събраха около 50 европейски лидери за срещата на Европейската политическа общност, Володимир Зеленски призна, че се отваря „прозорец на възможността“ за постигане на резултат до началото на 2027 г. – поредно потвърждение на прогнозите на Тръмп от последния месец.
Докато руските медии следяха под лупа действията на руския десант от генерали и политици, а западните се възмущаваха от недопускането на европейските представители до масата, зад затворените врати в двореца в Абу Даби се сблъскаха две напълно несъвместими визии за бъдещето. От едната страна, притихналият в очакване Киев сложи на масата своята сметка. Тъй като вратата на НАТО остава затворена, Украйна поиска САЩ и Европа да финансират и въоръжават нейна собствена 800-хилядна армия в продължение на поне 10 години след края на войната.
От другата страна, Кремъл изпрати в Абу Даби тежка артилерия от участници. Освен десетината висши генерали, на масата седна заместник-външният министър Сергей Рябков, за да хвърли истинската бомба – „новата архитектура на сигурността в Евразия“. Посланието на Москва е кристално ясно: за нея Европа вече не е самостоятелен център, а западен полуостров на една огромна Евразия, в която правилата се пишат заедно с новите източни центрове на сила.
Кремъл буквално взриви европейските политици с предложените три писти за договори – от глобално споразумение със САЩ и блокови договорки с НАТО до индивидуални двустранни пактове с отделни европейски държави. По този начин Москва за пореден път се опита да омаловажи ролята на Брюксел, канейки всяка прагматична европейска столица да се спасява поединично. Днес в Кремъл Владимир Путин затвърди твърдата линия пред пристигналите директно от Емирствата американски пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, отхвърляйки всякакво присъствие на европейски войски в Украйна.
Оказа се, че Стив Уиткоф и Джаред Къшнър намериха най-големия си съюзник в лицето на домакините от ОАЕ. Но докато се опитваха да балансират между руския апетит и украинските искания, големият проблем се оказаха европейците. Те останаха да чакат в коридора за отделни консултации, като както Урсула фон дер Лайен, така и Кая Калас не скриха раздразнението си от риска съдбата на континента да се реши без него. Истинската причина Европа да не бъде допусната на голямата маса обаче е в собствения ѝ двор, където противоречията се засилват с наближаването на сметката от войната.
Германският канцлер Фридрих Мерц заплаши с вето следващия бюджет на ЕС, ако в него не се вградят милиарди за Украйна. Отговорът не закъсня – Роберт Фицо и Андрей Бабиш отвърнаха със същата заплаха, наричайки хода на Берлин изнудване. Самият факт, че един се опитва да гарантира сигурността на северния европейски фланг, а друг – на източния, показва недвусмислено, че диригентът на Европа губи палката си.
В този геополитически водовъртеж България застана на страната на прагматиците. В „Евксиноград“ премиерът Румен Радев направи значим дипломатически ход, използвайки правилата на Брюксел за процедурата по свръхдефицит като щит, за да откаже финансово участие, без да блокира общите решения. Зад този отказ прозира по-дълбок стратегически интерес. В новия свят България не може да си позволи да остане периферия, която само плаща чужди сметки, особено след като вече сме на кръстопътя на новия коридор Изток – Запад.
Този курс беше затвърден и в Дъблин, където Радев обяви, че България ще бъде домакин на среща на върха за сигурността и изгражда нов сухопътен коридор със страните от Персийския залив. Докато Европа страни от евразийската реалност, ключът към енергийните и транспортните потоци от Азия минава през Турция и влиза в Европа именно през България. Как страната ни ще се превърне в икономически и логистичен хъб, вместо в буферна фронтова линия, се оказва най-сериозният политически тест за премиера Радев.
Източник: standartnews.com
