Сградата е под охрана, ремонтирана е с пари от Министерския съвет
Новоизбраният български патриарх ще има правото да обитава патриаршеската резиденция, намираща се в полите на Витоша. Сградата е разположена над елитния столичен квартал „Драгалевци“ и е прясно ремонтирана. Постройката впечатлява с пищност и специфична архитектура. Тя е със статут на исторически паметник и е под денонощна жива охрана.
Парите за реновацията ѝ са били отпуснати от Министерския съвет, но не е била ползвана от покойния патриарх Неофит. Негови приближени споделиха, че той не е пренощувал нито веднъж там, макар да е имал правото да живее в нея.
Първоначално емблематичната вила не е принадлежала на Светия синод, а на Софийската митрополия и е била предназначена да бъде лятна вила на софийския митрополит заради непосредствената ѝ близост до Драгалевския манастир. По-късно, след 1953 г., става патриаршеска резиденция, защото оглавяващият БПЦ се възприема и за софийски митрополит.
Проектирането и строежът на резиденцията отнемат две години и се случват в периода 1928-1930 г., като са били под надзора на четирима знаменити архитекти. Обзавеждането, мебелите и специфичните дърворезби пък са правени от известния арх. Пантелей Цветков. Впечатление прави и интересната каменна облицовка, която е от бигор – вид скъп варовиков камък.
Преди дни стана ясно, че процедурата за избор на нов български патриарх ще стартира в неделята след Петровден, на 30 юни. Тогава ще се свика Патриаршеският избирателен събор, който ще трябва да посочи с мнозинство името на новия глава на Българската православна църква след кончината на дядо Неофит. Във вота ще участват общо трима митрополити, а кои ще са те, ще определят десет дни по-рано архиереите чрез гласуване.
Светият синод реши още на 2 юни в епархиите да се проведат избори за делегатите на избирателния събор, съставен от духовници и миряни. Битката за български патриарх обаче е все по-непредсказуема, тъй като се очаква не девет, а само 8 или дори 7 митрополити да спорят за най-високата църковна длъжност.
Неочаквано Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай се отказа от надпреварата. В обръщение към миряни и духовници в неговата епархия дядо Николай обясни, че заради негативната кампания, в чийто център се оказа в последно време, се жертва както библейския пророк Йона.
Според Устава на БПЦ кандидатите за патриарх трябва да са навършили 50 години, да са били начело на епархия пет лета и да се отличават с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред. От сегашните 13 митрополити на БПЦ-БП деветима отговарят на тези изисквания: Американският Йосиф, Великотърновският Григорий, Плевенският Игнатий, Ловчанският Гавриил, Пловдивският Николай, Варненският Йоан, Русенският Наум, Врачанският Григорий и Видинският Даниил.
От отпадналите архиереи по изискването за възраст – Неврокопският Серафим, Старозагорският Киприан и Западноевропейският Антоний, въпросителни имаше само за дядо Серафим, тъй като трябва да навърши 50 години на 4 юли. Но насрочването на изборите в края на юни го извади от хипотезите.
