24 май е ден, в който от едната страна виждаме празничните венци, преклонението пред книжовната традиция и носталгията по отминалите времена, а от другата се появяват тревогите за грамотността и апокалиптичните предсказания, че родното слово залязва.
Истината обаче е, че българският език не е затворен единствено между страниците на прашните речници, а живее и пулсира активно. Тази стихия, каквато е езикът, днес се сблъсква с изкуствения интелект, танцува в ритъма на BANGARANGA, усвоява емоджитата в дигиталната комуникация и превръща жаргона в свое собствено оръжие.
Източник: dnes.dir.bg
