От 6-дневна работна седмица по 12 часа във фабриките преди по-малко от век, светът върви към все по-интелектуален труд и налагането на 4-дневна работна седмица.
Ситуацията на пазара на труда много се промени през последните години. Демографската криза, културната промяна, социалните медии, недостигът на работна ръка са фактори, с които не могат да не се съобразяват и работодатели, и служители.
Това коментира пред БНР-Радио София специалистът по човешки ресурси Георги Първанов, който е част от УС на Българската конфедерация по заетостта.
Той отбеляза, че все още има страни – в Африка и в Азия, където работната седмица е 6-дневна. В същото време вече има страни, в които се експериментира с 3-дневна работна седмица.
Според Първанов, у нас ще се работи 4 дни в седмицата още преди 2030 година.
При поколението Х вече не е проблем да се сменя работата. При Yи Z няма вече принадлежност към службата, в офиса се стои колкото се може по-малко. Нужна е социална кауза да запали и да мотивира служителите. Търси се повече баланс между работа и лично време, обръща се внимание на възможността за дистанционна работа.
За по-младите служители от значение е обучението, кариерното развитие, придобивките и бонусите, които работодателят предлага.
„Трябва да се подготвим за пазар на труда, на който ще съжителстваме и работим рамо до рамо с колеги от различни националности – допълни Първанов. – Синдикатите и занапред ще имат своето място. След тристранките вече можем да говорим и за четиристранки, имайки предвид агенциите за подбор на кадри.“
По думите ми, хората с увреждания, в предпенсия и дори след пенсиониране са добър резерв, който при дефицита на кадри може да се използва.
Работодателите не бива да забравят, че хората са най-ценният им капитал.
