Хиляди млади хора изпълниха улиците на Париж, Берлин, Франкфурт и други европейски градове в последния ден на октомври. Те носят различни плакати, говорят на различни езици, но недоволството им има общ корен — усещането, че животът става все по-скъп, а възможностите за собствено бъдеще се свиват.
На 31 октомври Франция преживя поредната вълна от масови демонстрации. По данни на френските власти в тях са участвали около 320 000 души. Протестите са част от по-продължителна мобилизация срещу високите разходи за живот и състоянието на обществените услуги. Същия ден в Германия движението „Gen Z regelt“, чието име може да се преведе като „Поколението Z поема нещата в свои ръце“, организира протести в 34 града. Младите хора настояват за повече инвестиции в образованието, по-достъпни жилища и справедливо разпределение на икономическите тежести. Особено силно недоволство предизвикват и плановете за връщане на задължителната военна служба.
В основата на германските демонстрации стои недоволството от условията, в които младите хора учат и започват самостоятелния си живот. Протестиращите говорят за недостатъчно финансирани училища, за недостиг на средства за обществени услуги и за жилищен пазар, който прави напускането на родителския дом все по-трудно. Организаторите настояват за по-големи инвестиции в образованието, здравеопазването и климатичните политики. В техните послания присъства и страхът, че младото поколение ще трябва да поеме едновременно финансовите последици от кризите и тежестта на новите военни задължения.
През по-голямата част от деня германските демонстрации протичат мирно, но с настъпването на вечерта напрежението се покачва. Във Франкфурт са разбити витрини и са разграбени магазини, а полицията съобщава за хвърлени коктейли „Молотов“. В Хамбург са подпалени барикади, а в няколко града се стига до сблъсъци и използване на водни оръдия. Германските власти предупреждават, че радикални групи могат да се възползват от масовите прояви, докато организаторите на „Gen Z regelt“ призовават участниците да не прибягват до насилие.
Във Франция недоволството се развива на фона на продължителни спорове за покупателната способност и социалното неравенство. Ученици, студенти и млади работещи настояват за промени в икономическите приоритети на държавата. Много от тях виждат противоречие между очакванията да бъдат висококвалифицирани и реалността, в която жилището, транспортът и всекидневните разходи поглъщат все по-голяма част от доходите. Подобни демонстрации през последните седмици имаше и в Италия, Испания, Португалия и Албания.
Поколението Z, израснало с интернет и социалните мрежи, използва дигиталните платформи за бърза организация на своите протести. Този подход позволява светкавично разпространение на посланията, но създава и проблеми със структурирането на исканията. След събитията от 31 октомври, европейските правителства са изправени пред сериозен въпрос: как да убедят младите хора, че образованието, трудът и усилията им ще им осигурят по-добър живот от този на предишните поколения.
Източник: standartnews.com
