В Газиантеп, разположен съвсем близо до границата със Сирия, съществува кафене, където времето сякаш е спряло преди векове. „Тахмис Кахвеси“, основано през далечната 1635 година, е едно от най-старите кафенета в целия свят.
През късната есен, когато снегните шапки покриват върховете на планина Тавър, атмосферата тук става изключително уютна. През цветните витражи се промъква мека светлина, в средата на залата гори дървена печка, а посетителите се събират около огъня с малки, изящно декорирани чашки в ръцете си.
Докато някои избират традиционното турско кафе с гъста пяна, истинската звезда на това място е съвсем друга напитка. Тя е толкова необикновена, че привлича пътешественици от най-отдалечените кътчета на планетата.
Нарича се мененгич (menengiç kahvesi) и, въпреки името си, тя няма нищо общо с обикновеното кафе. В нея няма нито едно кафеено зърно и не съдържа нито капка кофеин.
Тайната на този специалитет се крие в плодовете на терпентиновото дърво (Pistacia terebinthus) – вид див шамфъстък, който е характерен за Средиземноморието и Близкия изток. Местните жители събират плодовете, изпичат ги и ги смилат, за да създадат ароматната основа на напитката. Резултатът е уникален вкус – наситен, ядков и с лека, едва доловима горчивина.
За разлика от класическото кафе, мененгич не съдържа кофеин, но е изключително богат на естествени хранителни вещества от плодовете на растението. За жителите на Газиантеп обаче това е много повече от просто интересен специалитет; това е вкусът на поколения, семейни традиции и обичаи, оцелели през вековете.
През 2024 година тази кулинарна гордост получи официално защитено географско указание от Европейския съюз, което утвърждава нейната уникалност и неразривната връзка с региона.
Мененгич е популярен в цяла Югоизточна Турция, както и в Иракски Кюрдистан, където се познава под името казуан (qazwan). В Газиантеп традицията е особено силна – от векове плодовете на дивия шамфъстък се събират не само заради вкуса им, но и заради народните вярвания, че напитката има благотворно действие върху организма.
Въпреки че се използва като традиционно домашно средство при различни неразположения според местната култура, именно съчетанието от вкус, история и вековни обичаи прави мененгич символ на Газиантеп. Докато светът търси кофеинов заряд, тук в малките чашки се открива нещо съвсем различно – древна рецепта, съхраняваща аромата на дивата природа и паметта на поколенията, съобщава BBC.
Източник: standartnews.com
