Представете си село на над 2000 метра височина, притиснато в прегръдката на вечно заснежения връх Шхара (5201 м), където вместо модерни небостъргачи се извисяват десетки каменни кули, строени по времето на кръстоносните походи. Добре дошли в Ушгули – перлата на грузинската област Сванетия и най-високо постоянно обитаваното селище в Европа. Тук мобилният обхват често е по-слаб от местната чача (грузинската гроздова ракия), а кравите и прасетата се разхождат по калдъръмените улички с достойнството на пълноправни собственици на селото.
Името Сванетия идва от древните обитатели на региона, които никога не са били покорявани от чужди империи – нито от перси, нито от монголи, нито от османци. Причината? Непристъпните планини и легендарният нрав на сваните. Дори по време на Златния век на Грузия местните не са плащали данъци и не са имали феодални господари.
Повечето от прочутите свански кули, които са на възраст между 800 и 1100 години, не са строени само срещу външни нашественици, а и за защита от съседите. В миналото кръвното отмъщение в Сванетия е било строг неписан закон. Ако две фамилии влязат в конфликт, цялото семейство се барикадира в кулата си, прибира стълбата на втория етаж и може да издържи месеци на обсада, докато старейшините не договорят примирие.
Местните жители говорят свански език – древен картвелски език, който звучи напълно неразбираемо за останалите грузинци. Най-интересното е, че сванският никога не е имал собствена писменост – той се предава единствено устно от поколение на поколение, а за официални документи местните използват грузински.
От ноември до април снегът в Ушгули често достига няколко метра. Пътят до цивилизацията се затваря, а около 70-те семейства, наброяващи приблизително 200 души, които остават да зимуват там, разчитат единствено на запасите, които са си приготвили през лятото. Затова тук няма супермаркети – всеки сам прави сиренето, хляба и месото си.
На хълм над селото стои малката каменна църква „Ламария“ (Света Богородица) от X век, украсена със средновековни фрески. Според местните легенди именно под олтара на тази църква е погребана най-великата владетелка на Грузия – царица Тамара. По нейно желание гробът ѝ бил скрит, за да не бъде осквернен от врагове, а всеки, който знаел мястото, отнесъл тайната в гроба.
Допреди няколко години пътят от град Местия до Ушгули, който е едва 45 км, беше истинско офроуд приключение по ръба на пропасти, където преминаването отнемаше до 3 часа. Макар в последно време трасето да се асфалтира поетапно, последните километри все още напомнят, че отивате на края на света. Ушгули не е просто туристическа атракция – това е жив музей под открито небе, където суровата природа е научила хората да ценят свободата, гостоприемството и традициите повече от всичко друго.
Източник: standartnews.com
