Графитите представляват социален феномен, който се балансира на ръба на общоприетото. Това сподели в интервю Петко Георгиев, главен библиотекар в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, разсъждавайки върху възможността за паралел между монументалното изкуство от миналото и съвременните графити.
„Това е поривът на анонимни хора да създадат изкуство и да оставят следа. Макар напоследък да виждам автори, които излизат от тази анонимност и тийнейджърска незрялост. Те работят с утвърдена техника и създават стойностни творби, най-вече върху жилищни сгради. Това се наблюдава из цяла България и не е непременно лошо. Все пак, последната дума имат изкуствоведите, тъй като оценката зависи от личната чувствителност към естетиката“, отбеляза Георгиев.
Според него, графитите често са посветени на национални теми и водещи български ценности, което ги прави значими. „Стремежът към творчество все още е жив. Хубаво е, че вече не е обвързан с партийни догми. Можем да го адмирираме, стига да не е лишено от вкус и да не се натрапва върху красиви фасади само заради запълване на пространството. Всичко е въпрос на вкус“, допълни експертът.
В пловдивската библиотека се съхранява внушителна колекция от монументални проекти. Става дума за произведения на местната група творци от 60-те и 70-те години, а понякога и от края на 50-те. Това са значими имена в българската живопис и монументално изкуство, оставили завидно наследство след сложния процес на създаване на творби за мащабни пространства.
В някои от тези творби прозира идеологията на социалистическата епоха, докато в други е вложена чистата творческа мисъл на авторите. Всичко това обаче е преминавало през строга комисия от художници и партийни функционери, които са решавали съдбата на проектите. Това е и причината редица творби така и да не видят бял свят, тъй като не са били одобрени.
Петко Георгиев смята, че монументалните творби са част от градските пластове, които постепенно губим. Поради държавната собственост на много от тези сгради, е трудно да се влияе върху тяхното състояние. „Има творби в Пловдив, които са застрашени, защото сградите се събарят с главоломна скорост, за да се вдигнат нови. Добре би било да ги документираме с фотограф, преди да изчезнат завинаги, както се случи с прекрасните ковани врати от 20-те и 30-те години, дело на местни майстори“, сподели още библиотекарят.
Днес всеки може да разгледа тези проекти чрез дигиталната библиотека на сайта на НБ „Иван Вазов“. След скорошния ремонт на библиотеката, оригиналните проекти се съхраняват в много по-добри условия. Дори ако физическите сгради пострадат, проектите остават архивирани и потенциално биха могли да бъдат реализирани отново в бъдеще.
Източник: plovdiv24.bg
