Дълго време дама смятала, че е просто интровертна, защото след обичайните разговори с познати се чувствала напълно изтощена. С напредването на годините обаче тя осъзнала, че не хората са тези, които я уморяват, а общуването, в което липсва истинска близост.
„Някога се чувствах длъжна да спирам и да разговарям с всеки, когото срещна, дори когато изобщо нямах желание за приказки. Въпросите за времето, работата, здравето и ежедневните дреболии ми се струваха задължителна част от доброто възпитание. Днес вече не постъпвам така и никога не съм се чувствала по-спокойна“, споделя 61-годишната жена. Тя разбрала, че не е необходимо да отделя време и внимание на всеки разговор, само за да не изглежда невъзпитана в очите на околните.
Години наред тя смятала, че е по-затворена по характер. Можела да разговаря с почти всеки, да бъде любезна на семейни събирания и празненства, но след това често се чувствала напълно изтощена. Имала нужда от тишина и няколко минути насаме, преди да продължи с останалите си задачи. Постепенно обаче забелязала, че не всяко общуване отнема силите ѝ. Напротив, някои срещи я зареждали с настроение и желание за живот.
Преломният момент настъпил след закуска с две дългогодишни приятелки, с които обсъждали смислени теми като брака, остаряването и житейските планове. След тази среща тя се прибрала у дома щастлива и изпълнена с енергия. Вечерта обаче, след разговор със съседи за ежедневни битовизми, отново изпитала познатата умора. Тогава осъзнала, че ключът е в съдържанието на общуването, а не в неговата честота.
Днес тя вече не се чувства длъжна да спира всеки път, когато срещне познат. За да не бъде груба, тя използва прост и любезен подход. Когато някой я заговори на улицата, тя се усмихва и казва: „Много се радвам, че се срещнахме, но днес бързам. Надявам се, че сте добре, а друг път ще имаме повече време да си поговорим.“ С това кратко изречение тя показва уважение към събеседника, но запазва правото си да продължи по пътя си.
Според нея възрастта я е научила на нещо изключително важно – не е необходимо да влагаме еднаква енергия във всяко познанство. Тя подчертава, че не е престанала да обича хората, а просто е спряла да хаби сили за разговори, след които се чувства по-самотна. Нейната история е напомняне, че учтивостта не означава да бъдем постоянно на разположение, а личното спокойствие е приоритет, който никой не трябва да пренебрегва.
Източник: zajenata.bg
