Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи своя алтернативен бюджет за 2027 г. Неправителствената организация алармира, че страната ни е изправена пред опасността от десетилетие на бюджетни дефицити, ускорено натрупване на дълг и все по-голям натиск за повишаване на данъците.
Според ИПИ проблемът не е в приходите, а в разходите. През последните 25 години бюджетните приходи се движат устойчиво около 36-38% от БВП, докато публичните разходи вече надхвърлят 40%. Управляващите предвиждат дефицит от 4,3% през 2027 г.
ИПИ отбелязва, че цената на отлаганите реформи расте. Според представените бюджетни прогнози държавният дълг ще достигне 33,3% от БВП през 2027 г., а разходите за лихви растат от 516 млн. евро през 2024 г. до близо 1,8 млрд. евро през 2028 г.
Институтът се застъпва за фискална дисциплина без увеличаване на данъците. Организацията предлага разходите да се ограничат до 38% от БВП, а публичния дълг до 30% от БВП. ИПИ лансира идеята за намаляване на заетите в публичния сектор със 100 000 в рамките на три години, както и за премахване на автоматичния ръст на заплатите и намаляване на разходите за персонал.
Алтернативният бюджет на ИПИ предвижда също реформа на социалните плащания и субсидиите. Организацията предлага да се спре програмата за лични асистенти, като част от ресурсите да се използват за услуги за подкрепа.
ИПИ предлага да се извърши приватизация през фондовата борса на дружества като БЕХ, ББР, „Български пощи“, ДКК и приватизация на „Топлофикация София“.
Бюджетът на ИПИ планира частни инвестиции в инфраструктурата за поне 2% от БВП. Концесии за транспортна свързаност, железници и пристанища, с особен фокус върху Северна България. Така поне част от спестяванията ще може да финансират многогодишни провалени инициативи. Също така се предлага преотстъпване на 2 процентни пункта от подоходния данък и нов модел за финансиране на местни инвестиции за над 4 млрд. евро.
Алтернативният бюджет предлага и реформи в образованието, здравеопазването и съдебната власт, които заменят автоматичното финансиране на структури и щатове с повече отчетност, измерими резултати и ефективност.
Според ИПИ икономическият растеж не може безкрайно да разчита на потребление, кредит и бюджетни дефицити. България вече отчита най-високия реален ръст на потреблението на домакинствата и най-бързото увеличение на разходите за труд в ЕС, както и най-високия ръст на банковия кредит за домакинствата в еврозоната. Изборът е между държава, която харчи все повече и търси нови данъци, и държава, която се реформира, освобождава ресурс за частни инвестиции и създава условия за устойчив растеж.
Източник: dnesplus.bg
