Земетресение разтърси района на връх Маркови кладенци в Огражден планина в съботната вечер на Хелоуин. Трусът е отчетен в 19:50 часа на 31 октомври, с магнитуд 2,8 по скалата на Рихтер и дълбочина от 12,5 километра. Епицентърът се намира в непосредствена близост до върха, разположен на територията на община Петрич.
Земетресението е регистрирано от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, а данните са потвърдени и от Европейския сеизмологичен център. Няма информация трусът да е бил усетен от жителите на близките населени места. Мястото обаче е забележително не само с природата си. Името Маркови кладенци носи спомена за един от най-обичаните герои в българския фолклор – Крали Марко. Според преданието именно неговата свръхчовешка сила е създала двата извора, дали името на местността.
Легендата разказва, че Крали Марко пътувал през Огражден планина заедно с майка си и съпругата си. Пътниците били изтощени от жегата и дългия преход, а наоколо нямало вода. Тогава юнакът ударил два пъти земята с лакът и от мястото бликнали два извора. Тримата утолили жаждата си и продължили пътя към Косово поле. Оттогава местността била наречена Маркови кладенци. Днес изворите са пресъхнали, но името им продължава да пази паметта за легендарната среща между човека и планината.
Подобни предания са характерни за народната памет. В българския фолклор Крали Марко е толкова могъщ, че природата сякаш се подчинява на волята му. Там, където стъпва, остават следи, където удря с боздугана си – се разместват скали, а когато е жаден – от земята бликва вода. В района на Петрич се пази и друга впечатляваща легенда. Тя е свързана с древно светилище край село Габрене, където местните предания отвеждат към огромната крачка на юнака.
Според разказите той стъпил с единия си крак върху Беласица, а с другия – върху Огражден. Така прекрачил планината, оставяйки следа върху скалите. В района действително има археологически обект – древно светилище с останки, датирани от I до IV век. Сред скалните форми се открояват изсечени стъпала и площадки, които подхранват местните предания. Така в Петричкия край историята и легендата се преплитат, а народната памет превръща археологическите следи в места, докоснати от силата на Крали Марко.
Зад легендарния образ стои историческа личност – Марко Мърнявчевич, син на крал Вълкашин и владетел през XIV век. След смъртта на баща си той управлява част от владенията му на Балканите. Вековете обаче превръщат историческия владетел в герой с почти свръхестествени способности. В народните песни Крали Марко се сражава с турски воини, змейове и хали, защитава слабите и наказва неправдата. Една от най-живучите представи е, че той всъщност не е загинал, а се е скрил и ще се завърне, когато народът има най-голяма нужда от него.
Земетресението край Маркови кладенци няма връзка с легендите за Крали Марко. Съвпадението обаче връща вниманието към едно от онези места, в които природата и фолклорът са създали обща история. Двата извора отдавна са пресъхнали, но преданието остава. А в Огражден планина името на Крали Марко продължава да живее не само в песните, а и в самия пейзаж – като спомен за юнака, който можел да прекрачи планина и с един удар да събуди вода от камъка.
Източник: standartnews.com
