Кардиолог, бивш банкер, баскетболна легенда и виден учен са сред лицата, които стоят зад историческата промяна в западната ни съседка. Триумфът на студентското движение на парламентарния вот сложи край на 14-годишното управление на политическия кръг на Александър Вучич. Сега обаче, след еуфорията по улиците на Белград, изплува далеч по-сложният въпрос: кой ще застане начело на държавата и каква посока ще поеме тя? Новото мнозинство дава заявки за безкомпромисна борба с корупционните практики и рестарт на демократичните институции, но в редиците му влизат хора с диаметрално противоположни възгледи за Европейския съюз, Русия и Косово. Заложено е не просто преразпределение на властта, а бъдещата роля на Сърбия в Европа и на Балканския полуостров.
Предсрочните избори в неделя донесоха категоричен успех за „Студентската листа – Студентите побеждават“. Според последните данни движението печели около 53% от вота, което му осигурява самостоятелно мнозинство в 250-местния парламент. Коалицията, водена от Сръбската прогресивна партия на Вучич, остава далеч назад. Въпреки че официалните резултати още не са финализирани, разликата е твърде осезаема, за да има съмнение в победителя. Самият Вучич призна поражението си още в изборната нощ. Той се бе отказал от президентския пост, за да оглави листата на своя лагер и да се завърне като министър-председател, но този план бе осуетен от движението, което близо две години организираше мащабни протести.
Началото бе поставено през ноември 2024 г., когато срутването на козирка на ремонтираната гара в Нови Сад погуби 16 души. Трагедията отприщи вълна от обвинения в корупция и безогледно харчене на държавни средства. Недоволството обхвана цялата страна, а студентите успяха да обединят слоеве от обществото, които досега трудно намираха допирни точки. Наблюдатели определят този резултат като огромен успех срещу корупцията, сравнявайки го с поражението на Виктор Орбан в Унгария, макар да предупреждават, че демонтирането на дългогодишния режим е само първата стъпка от демократичния преход.
Най-голямата неяснота остава името на бъдещия премиер. Студентското движение съзнателно избягваше излъчването на един лидер, като кандидатите бяха избирани чрез събрания. Сред тях са кардиологът Илия Сърданович, професор в Медицинския факултет в Нови Сад, който се превърна в лице на протестите. Друг възможен избор е 59-годишният икономист Деян Шошкич, бивш управител на централната банка, който настоява за финансова дисциплина. В движението фигурират още легендарният баскетболист Деян Бодирога и професорът по органична химия Радомир Саичич, който обяви победата в изборната нощ. Четиримата са част от новото поколение лидери, но официално решение за премиерския пост все още няма.
Геополитическият курс остава най-голямото предизвикателство. Сърбия е кандидат за ЕС, но преговорите са в застой. Вучич балансираше между Брюксел, Москва и Пекин, докато новата власт създава възможност за по-ясно ориентиране към Европа. Въпреки това, Сърданович подчертава, че интеграцията не е непосредствен приоритет, тъй като първо трябва да се възстановят институциите. Отношенията с Русия остават сложни – част от движението вече заяви, че не предвижда присъединяване към санкциите заради войната в Украйна. Косово също остава „червена линия“, като студентите не признават независимостта на бившата област, което показва, че външната политика ще бъде обект на внимателно балансиране.
Най-спешната задача на новата власт е възстановяването на доверието в държавните институции. Обещават се реформи в полицията, прокуратурата и съдебната система, както и освобождаване на медиите от политически натиск. Победителите обмислят създаване на експертно преходно правителство за период от 12 до 18 месеца, което да подготви почвата за бъдещи свободни избори. Дотогава предстоят процедури по конституиране на парламента и избор на нов държавен глава, след като Ана Бърнабич пое временно президентските функции след оставката на Вучич.
Източник: standartnews.com
