След историческата победа на студентското протестно движение на парламентарните избори в Сърбия се очертава неочаквано противоречие. Новата политическа сила, която сложи край на дългогодишното управление на Александър Вучич, не проявява намерения за въвеждане на санкции срещу Русия и настоява за запазване на традиционните отношения с Москва. Въпреки това остава отворена въпросност дали новото правителство ще продължи да допуска износа на сръбски боеприпаси, които стигат до Украйна чрез западни посредници.
Парадоксът се състои в това, че при считания за близък до Кремъл Вучич, сръбската военна индустрия косвено снабдяваше украинската армия, а след неговото поражение бъдещето на тези доставки изглежда по-несигурно. Според Ройтерс, победителите от „Студентската листа“ ще трябва да намерят деликатен баланс между отношенията с Европейския съюз, историческите връзки с Русия и икономическата зависимост на Сърбия от руските енергийни ресурси.
Движението спечели изборите след близо две години масови протести срещу управлението на Вучич, но още преди формирането на правителството беше ясно, че не се предвижда присъединяване към европейските санкции срещу Москва. Представителят на победителите Йово Бакич заяви в интервю за RT Balkan, че Сърбия уважава Русия като велика сила и важен исторически партньор, като добави, че санкциите на малка държава няма да променят поведението на Москва, но биха имали негативен символен ефект.
Тази позиция се разминава с очакванията за рязко сближаване с европейската външна политика. Макар студентското движение да настоява за борба с корупцията, независима съдебна система и демократични реформи, то не приема автоматично всички позиции на Брюксел. Победителите подкрепят запазването на военния неутралитет на Сърбия и не планират влизане в НАТО.
Особено чувствителна тема остава въпросът за сръбските боеприпаси. Макар първоначално да се споделяше информация, че водещите кандидати на „Студентската листа“ искат да прекратят оръжейния износ за конфликтни зони, агенция Ройтерс по-късно уточни, че няма категорично решение дали бъдещото правителство ще спре подобни доставки чрез западни посредници.
Досегашната политика на Белград беше сложна: Вучич поддържаше близки отношения с Владимир Путин, но едновременно с това допускаше продажбата на боеприпаси на западни държави. През 2024 г. „Файненшъл таймс“ съобщи, че стойността на тези доставки се оценява на около 800 млн. евро. Вучич тогава подчертаваше, че Сърбия търгува законно и не определя как се използват оръжията от крайните купувачи.
Тази практика предизвика реакция в Русия, като през 2025 г. руското разузнаване обвини Сърбия в доставките през посредници в Източна Европа. Въпреки обещанията на новите власти, енергийната зависимост остава критичен фактор, тъй като „Газпром“ доставя на Сърбия около 2,2 млрд. кубически метра природен газ годишно на преференциални цени.
Предварителните резултати показват огромен мащаб на победата: „Студентската листа“ получава 52,71% от гласовете, което осигурява 140 депутатски места. Коалицията на Вучич „Обединена Сърбия“ остава с 39,17% и 104 мандата. Протестното движение се засили след трагедията на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 г., превръщайки се в национална кампания за промяна.
Европейските институции приветстваха резултата, но пред новите управляващи стои тежката задача да съчетаят демократичните реформи с традиционния неутралитет и сложните отношения с Русия. Решението за бъдещия оръжеен износ ще бъде един от първите истински индикатори за посоката на новото управление.
Източник: standartnews.com
