Пловдивският опитен гъбар Владимир Илиев, който има 35 години стаж в това занимание, сподели с нас най-честите грешки, които събирачите допускат, и предупреди, че дори на пръв поглед безобидни гъби могат да бъдат изключително опасни. В интервю за предаването „Нощен Хоризонт“ по БНР той разясни правилното разпознаване на видовете, значението на изваждането им цели от земята и рисковете от прекомерното доверие в технологиите.
Владимир Илиев е част от „Янатарко Team“ – приятелска група, в която той, заедно с Янко и Ники, споделя страстта си към природата. Въпреки че е завършил „Компютърни системи и технологии“, професионалният му път го е отвел към мебелното производство, но любовта към гъбите е в него още от ранна възраст. Днес той притежава дълбоки познания за множество диворастящи видове.
Една от най-големите и опасни заблуди, за които Илиев говори, е мнението, че ако една гъба е била нападната от насекоми, червеи или охлюви, тя задължително е ядлива. Според него това е напълно погрешно схващане. Организмите на животните могат да пренасят вещества, които са токсични за човека, така че следите от консумация от страна на охлюви не гарантират безопасност.
Друг важен детайл е начинът на събиране. Илиев подчертава, че гъбите трябва да се изваждат цели, а не да се режат с нож близо до земята. Това е критично важно, защото в основата на пънчето често се откриват специфични белези, които помагат за точната идентификация на вида. При някои манатарки например, оцветяването в долната част е ключово за разпознаването им.
Експертът обърна внимание и на важността на латинските наименования, тъй като местните имена могат да варират и да подведат. Той спомена като примери червеностъблената манатарка (Neoboletus erythropus), сърнената рогачка (Sarcodon imbricatus) и дяволската манатарка (Boletus satanas). Последната е силно отровна и той категорично се противопоставя на твърденията, че термичната обработка може да я направи безопасна.
По отношение на кулинарията, той сподели, че сърнената рогачка има специфичен аромат и лека горчивина, но може да се използва като подправка, ако се изсуши и набие на прах. Същевременно той предупреди, че приложенията с изкуствен интелект за разпознаване на гъби не трябва да бъдат единствената основа за решение, тъй като грешката може да бъде фатална.
Накрая Илиев обясни структурата на мицела – невидимата мрежа, която всъщност е основната част на гъбата, докато това, което събираме, е само плодното тяло. Неговото основно правило за всеки начинаещ е категорично: ако имате дори най-малко съмнение в вида на гъбата, не я консумирайте!
Източник: plovdiv24.bg
