Лишенията от детството и постоянният страх дали средствата ще стигнат до следващата заплата оставят дълбоки белези, които не изчезват дори след години на професионален и финансов успех. Известният журналист и репортер Борислав Борисов сподели разтърсваща лична история за своето детство в бедно семейство, която провокира хиляди българи да преосмислят отношението си към хората в затруднение.
Детските спомени за често спиращата кола на Прохода Петрохан и неизпълнената мечта за собствено колело продължават да тежат с пълна сила, информира Plovdiv24.bg. Днес, въпреки че може да си позволи всичко необходимо, журналистът признава, че детските страхове и усещането за вина при покупка за самия себе си остават трайно утаени в съзнанието му.
В социалните мрежи той разказва, че като малък е мечтаел просто за колело, с което да кара като другите деца. Така и не е получил такова, защото в семейството не е имало пари. Днес може да си купи всяко колело, което пожелае, но вече не го иска, защото детето, което толкова много го е мечтаело, отдавна е пораснало и радостта вече не е същата.
Израснал в много бедно семейство, той е имал и друга мечта — да опита шоколад Тоблерон. Един шоколад, който днес е достъпен във всеки магазин, но тогава е бил нещо недостижимо. До днес това е любимият му шоколад, може би именно защото още помни какво е да мечтаеш за нещо толкова просто. Когато някой твърди, че бедните хора просто не умеят да разпределят парите си, Борисов се пита дали този човек знае какво е едно дете да мечтае за нещо, което другите деца дори не забелязват.
Той си спомня и за пътуванията до Лом през Петрохан със стара Шкода 120 L, която постоянно прегрявала. Спирали са по 5-6 пъти, за да изстине двигателят, а колата се подпирала с камъни, защото ръчната спирачка не е работила и нямало пари за ремонт. По-късно са сменили колата с Фиат Панда и Голф 2, но притесненията са останали. Представете си да си дете и вместо да се радвате на пътуването, да се чудите дали изобщо ще успеете да стигнете до целта.
Най-тъжното според него е, че децата разбират много повече, отколкото възрастните мислят. Те чуват разговорите на родителите си за липсата на пари, дори когато те се опитват да ги скрият. На следващата сутрин стават и отиват на училище, но вече знаят, че вкъщи има проблем, който никой не може да реши, и започват да внимават какво искат и колко струва всяко тяхно желание.
Има деца, които отказват училищни екскурзии, не канят приятели на рожден ден или се притесняват от скъсаните си маратонки, за да не натъжават родителите си. Някои дори започват да лъжат, че не искат нещата, за които всъщност мечтаят, само за да не натъжават майка и баща си.
Представете си майка, която на касата в супермаркета се оказва, че парите не стигат, и започва да връща продукти, докато детето я гледа. Или баща, който обещава нови маратонки, но пак не може да ги купи. Или родители, които се чудят как да платят тока, а детето им започва само да гаси лампите вкъщи, защото е разбрало, че парите са проблем.
Тези деца порастват, но понякога страхът остава същият. Може вече да имаш хубава работа и да си позволяваш неща, за които преди си мечтал, но пак да се чувстваш виновен, когато купуваш нещо за себе си. Да проверяваш сметката си постоянно, защото някъде дълбоко в теб още живее онова дете, което е чувало как родителите му се чудят откъде да намерят пари за следващия месец.
Проблемите не са само при децата. Има пенсионери, които оставят лекарства в аптеката, защото пенсията не стига, и хора, които отлагат зъболекаря до последно поради липса на средства. Има семейства, за които една развалена пералня означава да искат заем, и родители, които работят на две места, но пак не успяват да платят всичко.
На фона на това винаги се намира някой, който съветва да се спестява или да се работи повече. Борисов пита какво точно може да спести майката, която връща храна на касата, или пенсионерът, който не може да си купи лекарствата. Много е лесно да се обяснява как трябва да живеят хората, когато никога не си е налагало да избираш между две неща, от които имаш еднаква нужда.
Днес той може да си купи Тоблерон, хубаво колело и да пътува без притеснения, но спомените за липсата остават. Най-много го боли за онова колело, защото макар и сега да може да си купи десет такива, не може да се върне на 10 години и да кара с другите деца.
И някъде в България точно сега има друго малко момче, което мечтае за колело. Може би след 25 години и то ще има достатъчно пари, но тогава вече няма да има на кого да купи онова колело, защото детето, което толкова много го е искало, отдавна ще е пораснало.
Източник: plovdiv24.bg
