Представете си място, където под земята тече цяла река, таванът е покрит с гигантски кристали, а подземните коридори се простират на повече от 21 километра. Това не е декор от фантастичен филм, а пещерата Маара, известна още като Пещерата на извора на Агретис.
Скрита в подножието на планината Боздаг, известна още като Фалакро, само на час път от българската граница край Гоце Делчев и близо до гръцкия град Драма, тази подземна царствена система официално държи титлата най-голяма речна пещера на Балканите. През нея преминават водите на река Ангитис, която е приток на Струма. Напорът на водата е толкова силен, че на места е пробила масивните варовикови скали, създавайки огромни подземни каньони и каверни.
По време на разкопки в пещерата спелеолози и археолози откриват фосилизирани кости от животни, обитавали района преди десетки хиляди години. Сред тях са останки от космат мамут, праисторически носорог и гигантски елен. В древността тези животни са търсели подслон или са падали в естествените капани на пещерата.
Името Маара идва от арабско-турската дума mağara, която означава пещера. Местните легенди разказват, че векове наред хората са се страхували да влязат навътре заради рева на водата, който кънтял от мрака и звучал като чудовище. Без значение дали навън е 40 градуса през лятото или минус 10 градуса през зимата, вътре властва вечен микроклимат. Температурата на въздуха винаги е точно 17 градуса, а на водата около 12 градуса.
През различните исторически епохи пещерата е служила за убежище. В по-близкото минало, по време на войните през двадесети век, местните жители са я използвали като естествено скривалище, защото речната преграда прави навлизането на неопитни хора вътре практически невъзможно.
За разлика от много диви пещери, Маара е изключително атрактивна за туристи. Влезте вътре и ще вървите по специално изграден мост, окачен директно над бълбукащата под краката ви река. В един от участъците ще видите останки от подземен воден мост и колело, изградени още в края на деветнадесети век за захранване на местния регион с вода. Сталактитите тук са с уникални оттенъци, вариращи от снежнобяло до кървавочервено, заради богатия на желязо и манган състав на скалите.
Източник: standartnews.com
