Продължителна международна нестабилност, риск от неконтролируема ескалация и нарастващата роля на изкуствения интелект във военните решения – това бяха сред основните теми в изказването на руския президент Владимир Путин на пленарната сесия на XXIII годишно заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ на 1 октомври. Путин заяви, че продължаването на международните конфликти през следващите години е „високо вероятно“.
Според руския президент светът навлиза в период на дълбоки промени, при който досегашният международен ред се трансформира, но новите правила все още не са установени. По думите му опитите за налагане на едностранни решения могат допълнително да увеличат нестабилността. „Войни е имало, има и ще има – това е част от нашия живот“, заяви Путин. Говорейки за риска от използването на оръжия за масово унищожение, той припомни известната фраза за пушката, която, ако виси на стената в началото на пиесата, в определен момент ще гръмне. „Искам да предупредя, че моментът, в който вече нищо няма да може да се промени, може да настъпи неочаквано за всички“, каза Путин и добави, че „ескалацията провокира ескалация и спиралата се завихря все повече“.
Един от основните акценти в речта му беше възможността международната обстановка да остане напрегната продължително време. Путин не очерта бърз път към стабилност, но отново постави акцент върху руската концепция за „Голямо евразийско партньорство“. Той заяви още, че според Москва Евразия се нуждае от „неделима сигурност, отсъствие на заплахи и траен мир“. По думите му натрупаното недоверие между големите сили увеличава опасността от по-мащабни сблъсъци. Путин заяви също, че Москва не е забравила опитите за нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия.
Особено внимание руският президент отдели на изкуствения интелект и приложението му във военната сфера. Според него неконтролираното развитие на ИИ може да доведе до ситуация, при която технологични системи унифицират човешкото мислене и ограничават самостоятелната преценка. Путин определи подобен сценарий като „цифров тоталитаризъм“. Като пример за рисковете от автоматизирането на военните решения той припомни инцидента от септември 1983 г. със съветския офицер Станислав Петров. Тогава системата за ранно предупреждение отчита предполагаемо изстрелване на американски балистични ракети, но Петров преценява, че става дума за грешка – и се оказва прав. Путин постави въпроса какво би се случило, ако подобно решение бъде оставено изцяло на изкуствен интелект. Според него дигитализацията и автоматизацията на въоръжените конфликти крият риск от допълнителното им „дехуманизиране“.
Путин призова и за нов международен разговор за правилата на войната и глобалната сигурност. В изказването си той повтори позицията на Москва, че Русия не е започнала военната конфронтация и представи действията ѝ като отговор на Запада. Това е позицията на Кремъл, докато причините, отговорността и действията във войната срещу Украйна са предмет на противоположни международни оценки и обвинения. Той заяви също, че руските военни никога не са атакували първи гражданска инфраструктура. Руските удари по граждански обекти в Украйна обаче са предмет на международни разследвания, оценки и обвинения, поради което твърдението на Путин остава оспорвано. След предупрежденията за продължителни конфликти, ескалация и технологични рискове Путин завърши с призив за съвместно съществуване между държавите: „Ако искаме да живеем, а всички искат да живеят, нека живеем дружно.“ Така казваше и котаракът Леополд.
Източник: standartnews.com
