Преди близо две десетилетия на мястото, където днес функционира заводът на японския гигант „Язаки“, нямаше нищо. Сега оттам излизат кабелни инсталации, които се монтират в автомобили по целия свят. Това е историята на един град, който постепенно започна да променя икономическата си съдба. „Язаки България“ пристига в Ямбол с инвестиционни планове през 2007 г., предвиждайки вложения от над 45 млн. лева, завод върху терен от 51 400 кв. метра и производствена площ от 28 000 кв. метра. Тогава обещанието е за 2700 работни места и годишен капацитет от 1,2 млн. автомобилни електроинсталации.
В настоящеето заводът се намира в Западната промишлена зона на бул. „Европа“ и е един от водещите работодатели в града. Към 2024 г. ръководството на компанията посочва около 1600 служители, като продължава да търси инженери, специалисти по логистика и кадри по веригата на доставките. Това е една от големите промени в икономическия профил на Ямбол, който вече не е само град на хранителната промишленост, текстила и традиционното машиностроене, а част от европейската автомобилна производствена верига. Името „Язаки“ се превърна в символ на момента, в който глобалната индустрия започна да вижда Ямбол като място за производство за световния пазар.
Заплатите отразяват тази промяна. Според данни на НСИ за второто тримесечие на 2026 г., средната брутна месечна работна заплата в област Ямбол е била 1077 евро през април, 1098 евро през май и 1062 евро през юни, което означава приблизително 2110 лева средно за тримесечието. Въпреки това, Ямбол все още не е сред областите с най-високи доходи. В края на 2025 г. средната брутна заплата е 2020 лева, което е със 658 лева под средната за страната, поставяйки областта на 18-о място. В частния сектор тогава средното възнаграждение е 1827 лева. Това показва, че индустрията дърпа града напред, но все още има дистанция спрямо най-богатите икономически центрове.
Градът обаче не разчита само на японския гигант. Икономическият профил на община Ямбол се крепи на четири основни стълба: хранително-вкусова промишленост, лека промишленост, машиностроене и строителство. Сред големите имена е HES Plc – Hydraulic Elements and Systems, предприятие с традиции в производството на хидравлични елементи. Друг важен производител е „Папас Олио“, чийто маслоекстракционен завод работи от 1996 г. и след обновяване през 2013 г. достига капацитет за преработка на 600 тона слънчогледово семе дневно, подпомогнато от рафинерия с капацитет 180 тона дневно.
В Западната промишлена зона работят още „Калибровани стомани“, „Промишлена енергетика“, „Хидросистем“, „Синтер-М“ и други предприятия от металургията и машиностроенето. Хранително-вкусовата индустрия е представена от „Винпром Ямбол“, „Ефеб“, „Карил и Таня“, „Месокомбинат – Бай Течо“, „Унибел“, „Петтас България“, „Сатко“, „Слънчо 99“ и „Ямбол хляб“. Текстилната традиция продължава с „Миролио“, „Дебитекс“, „Йоватекс“ и „Котонс индустри България“, а мебелният сектор включва „Виденов“, „Нов дом“, „Дискрет“ и „Доряна“. Така се очертава цял индустриален пъзел.
Ямбол разполага със Западна и Южна промишлена зона, като в първата са концентрирани автомобилното производство, металопреработването и химическите продукти, включително Baumit Yambol Cement products, Hydrosystem и Kalibrovani Stomani. В непосредствена близост се намира община Тунджа с нейните 44 села. Ако Ямбол е фабриката, Тунджа е полето. Селското стопанство, животновъдството и преработващата промишленост са водещи тук, превръщайки се в реален икономически модел.
В селата се развива сериозно производство: „Градус–1“ в Болярско, свиневъден репродуктор и олио в Калчево, мандра „Български йогурт“ във Веселиново, мебели и олио в Кукорево, хляб в Симеоново. „Кронос Агрохолдинг“ е базиран в Маломир и Дряново, винопроизводство се развива в Хаджидимитрово, Скалица, Меден кладенец и Ботево, гъшекланица работи в Окоп, а в Кабиле има голям логистичен център на Lidl. Особено място заема село Тенево с австрийската „Палфингер Продукционстехник България“, която произвежда хидравлични цилиндри и възражда машиностроенето в региона.
Селата в Тунджа вече не са просто спални, а създават добавена стойност чрез мелници, мандри, винарни и логистика, като изнасят продукти като гъши дроб, вино и сирене. Общината работи по концепция за общи индустриални зони с Ямбол и Сливен, което ще доближи работата до хората. Инфраструктурното развитие също напредва – през 2025 г. са инвестирани 1,66 млн. евро в електропреносната мрежа на селата Дражево, Безмер, Бояджик, Кукорево и Калчево, което е критично за модерното производство. Историята на Ямбол днес е съвкупност от успеха на „Язаки“, традиционните индустрии и потенциала на 44-те села в Тунджа, които служат като икономически тил на града.
Източник: standartnews.com
