Минералните води превръщат малкото селище в светски център, а неговият стар блясък днес очаква нов живот. Във Вършец водата сякаш помни повече от хората. Тя извира топла от земята, преминава през сенките на тракийски богове и римски войници, а след това се разлива под вековните чинари, където някога са шумели балове и са пристигали царски гости. Днес градът все още пази очарованието на стар европейски курорт, но зад красивите фасади стои и тревожният въпрос дали славното му наследство ще бъде спасено. Между минералните извори, планината и летните фестивали Вършец търси не само туристи, но и своето ново бъдеще.
Градът се е родил около топлата вода. Вършец не просто е построен край минералните извори, той е създаден от тях. Водата е причината хората да се заселят тук, пътниците да се отклоняват към подножието на Западна Стара планина, а векове по-късно малкото селище да се превърне в един от най-известните курорти на България. Най-старият запазен писмен документ, в който се споменава селището, е от VI век. Във византийските хроники то се появява под името Медека, което се свързва с латинското medicus – лечебен. Още името подсказва с какво мястото е било известно на древните хора.
Минералната вода излиза на повърхността с температура около 37-38 градуса. Във Вършец тя традиционно се използва за балнеолечение и възстановяване при проблеми на ставите, гръбначния стълб и периферната нервна система. Но лечебната сила на курорта никога не е била само във водата. Планинският въздух, зеленината и тишината допълват онова, което старите курортисти са наричали смяна на живота. Човек напуска ежедневието си и за няколко седмици започва да ходи, да диша и да спи по друг начин. Тъкмо около изворите постепенно се оформя курортното сърце на града с баните, парковете, алеите и сградите, които днес разказват за различните му епохи.
Най-известният древен жител на Вършец е висок едва няколко сантиметра. Това е бронзова фигура на момчето-бог Телесфор, датирана от II век пр.н.е. Малката скулптура се е превърнала в символ на града и е сред най-ценните експонати в местния исторически музей. Историята под земята обаче е много по-голяма от един предмет. В музейната колекция се пазят находки от тракийско и римско време, оръжия, накити, монети и части от облекло. Те показват, че районът не е бил затънтено място в подножието на планината, а част от свят на движение, търговия и военен контрол.
Археологът Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН изследва група предмети, открити около Вършец и датирани между III век пр.н.е. и началото на II век от н.е. Според анализа част от тракийските находки вероятно произхождат от разрушен некропол с поне три гроба. Друга група предмети може уверено да бъде свързана с римската императорска армия от I век. Защо римски войници са се появили тук? Едната възможност е охраната на проходите през Балкана. Другата е контролът върху богатите залежи на сребро в района. Археологът предупреждава, че точните места, на които са намерени предметите, не са известни и затова окончателните заключения биха били рисковани. Но следата е достатъчно силна, за да отвори любопитна картина – край лечебните извори вероятно са се срещали местни траки, римски войници, търговци и хора, преминаващи през планината.
От февруари 2026 г. тази история отново може да бъде разгледана в обновения общински музей. Триетажната сграда отвори след осемгодишно прекъсване с модерна експозиция, в която за пръв път са показани и останки от праисторически животни, открити край село Долно Озирово.
Големият обрат във Вършец идва в началото на XX век с д-р Дамян Иванов – първия български балнеолог с европейско образование. Той не гледал на минералната вода като на топъл извор, около който хората се потапят и чакат чудо. Виждал цял курорт с медицински грижи, паркове, алеи, чистота, движение и светски живот. През 1910 г. отваря Старата минерална баня, изградена по подобие на европейските балнеоложки центрове. Две десетилетия по-късно до нея се появява Новата баня. Междувременно са оформени парковете, засадени са бял и чер бор, прокарани са алеи и е създадена прочутата Слънчева градина.
Д-р Иванов не чакал държавата да направи всичко. Той увличал местните хора в облагородяването на града и постепенно променил представата им за мястото, в което живеят. Вършец вече не бил просто селище с лековита вода, а български отговор на модните европейски курорти. Най-бляскавият символ на новото време става Банското казино. През 20-те и 30-те години в неговия Виенски салон се танцувало, организирали се приеми и се събирали заможни българи и чуждестранни гости. Сред посетителите бил принц Кирил, братът на цар Борис III, и така сградата получила името Царското казино. През 1938 г. там се провел и един от първите конкурси за красота в България.
По Алеята на чинарите се разхождали дами с шапки и господа в светли летни костюми. Курортистите пристигали не за уикенд, а за седмици. Денят им минавал между процедурите, парковете, концертите и вечерните танци. Вършец продавал не само лечение, а цял начин на живот.
Днес разходката покрай банския комплекс носи и друго усещане. Красивата колонада на казиното напомня за старите времена, но самата сграда не може да бъде посетена отвътре. Старата баня също е затворена, а годините без основен ремонт са оставили видими следи. Сградите са недвижими културни ценности и са собственост на държавното дружество „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“. Община Вършец многократно е искала да ги придобие безвъзмездно, за да търси средства за възстановяването им, но собствеността не е била прехвърлена. Местната власт обяснява, че покупката по пазарни цени е непосилна за общинския бюджет.
Има поне първа стъпка към спасението. За Старата баня и бившето казино са одобрени дейности за изработване на инвестиционни проекти за укрепване, консервация и реставрация. Това обаче все още не означава, че същинският ремонт е започнал. Контрастът е болезнен. Вършец обнови музея си, развива парковете и привлича все повече гости, но две от най-важните му исторически сгради продължават да чакат решение. А тъкмо те могат да превърнат курорта от приятно място за почивка в голяма културна дестинация.
Градът вече не разчита само на водата. Съвременният Вършец се опитва да разшири разказа за себе си. В Боровия парк работи Палеопарк, който връща посетителите два милиона и половина години назад към животните, обитавали някога района. За децата и любителите на приключенията има въжен парк, а от града започват маршрути към Заноженския водопад, Иванчова поляна и връх Тодорини кукли. На кратко разстояние се намира и Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“.
Лятото променя ритъма на целия град. През 2026 г. Вършец организира първия национален фестивал на любителските театри „Сцената е ваша“, а от 1 до 9 август Празникът на курорта, минералната вода и Балкана събра концерти, театър, занаяти, литература, конен спорт и силов многобой. Програмата продължава до края на август с изложби, турнири и детски прояви.
Резултатите вече се виждат. През 2025 г. Вършец е посетен от около 46 000 туристи при 44 000 година по-рано. Реализираните нощувки са достигнали около 78 000, а в общината действат 53 категоризирани обекта с повече от 1100 легла.
Големият въпрос вече не е дали Вършец има какво да покаже. Има древност, минерална вода, архитектура, планина и жив културен календар. Истинското предизвикателство е да събере тези богатства в една обща история и да върне живот на сградите, които някога са го превърнали в българския Баден. Защото под чинарите миналото още не е изчезнало. То просто чака отново да бъдат отворени вратите.
Източник: standartnews.com
