Картата на България ще претърпи много сериозна промяна, свързана с икономическото и социалното развитие, ако се реализира новата Национална концепция за регионално и пространствено развитие до 2040 г. Тя е най-мащабният документ за териториалното бъдеще на България от последните две десетилетия. Тя идва в момент, когато страната е разкъсана между свръхконцентрация и обезлюдяване: 190 населени места вече са без нито един жител, а София произвежда близо 44% от брутния вътрешен продукт на държавата. Концепцията, публикувана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обещава нов модел – по-балансирана България, в която малките градове не са периферия, а част от обща териториална логика на развитие.
Документите на МРРБ описват страната като територия с устойчиви регионални дисбаланси и задълбочаващи се демографски предизвикателства. Големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас – растат, концентрират икономика, инвестиции, университети, кадри. Малките населени места губят хора, услуги, бизнеси. По-малкото население не е диагноза, казва гл. ас. д-р Десислава Боцева. Проблемът започва, когато големи части от населението напускат трайно дадена територия. Точно този процес концепцията се опитва да обърне.
Документът не е инвестиционна рамка. Той не гарантира връщане на хората в селата и малките градове. Това е пространствената логика на бъдещото развитие – опит да се обединят демографски, икономически, инфраструктурни и социални политики в единна карта на България до 2040 г. Концепцията надгражда предишния стратегически документ 2013–2025 г. и задава дългосрочна рамка за териториално развитие, съобразена със зеления и цифров преход в ЕС.
В основата на концепцията стои идеята за умерен полицентризъм – модел, при който София остава водещият национален център, но около нея се изгражда мрежа от силни регионални ядра. Като потенциални балансьори са посочени Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Плевен и Русе. Тези градове трябва да развиват териториите около себе си, да привличат инвестиции, да създават работни места и да осигуряват достъп до качествени услуги. Това е опит да се прекъсне моделът всичко към София.
Една от ключовите идеи в концепцията е, че пътищата сами по себе си не решават проблемите. Построяването на един път не е автоматично панацея, казва Боцева. Истинската промяна идва от функционалната свързаност – от съчетаването на усилията на университети, местна власт, бизнес, неправителствени организации и местни общности. Примерът е районът Пловдив–Марица–Раковски, където общините развиват съвместно индустриалния си потенциал и привличат инвеститори. Това е моделът, който концепцията предлага да бъде разширен в национален мащаб.
Концепцията е категорична: не можем да имаме многопрофилна болница, профилирана гимназия и разнообразие от бизнеси във всяко населено място. Но можем да създадем реален избор – базов минимум от услуги, достъп до образование, здравеопазване, транспорт, култура. Малките градове трябва да бъдат свързани с регионалните центрове така, че човек да може да живее в едно място, а да работи, учи или се лекува в друго – без да губи часове в пътуване. Според МРРБ документът има три основни цели: намаляване на териториалните дисбаланси, конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони, подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани.
Концепцията не обещава чудеса. Тя не казва, че обезлюдените села ще се напълнят. Не казва, че регионалните дисбаланси ще изчезнат за няколко години. Но предлага нов модел – такъв, който вижда България като мрежа, а не като йерархия. И ако тази логика бъде следвана последователно, малките градове могат да се превърнат от места на напускане в места на бъдеще.
Източник: standartnews.com
